"Всички сме канибали"

Claude Lévi-Strauss, Nous sommes tous des cannibales. Précédé de Le père Noël supplicié, Seuil, coll. « La Librairie du XXIe siècle », 2013, 272 p., ISBN : 978-2-02-108214-2.

Този сборник от текстове на Клод Леви-Строс (1908-2009) съдържа 16 статии, излязли в италианския ежедневник La Repubblica, в годините между 1989 et 2000. Книгата започва с Le Père Noël supplicié («Дядо коледа на кладата») анализ, който излиза още през 1952г. в с Les Temps Modernes . Присъствието на този текст в самото начало е показателно – то изявява последователността, с която авторът прилага в продължение на десетилетия същия подход към различни събития в обществото. Независимо дали дискутира обрязването, браковете или канибализма, идеята е да се осветява далечното (минало или чужди общества) от близкото или пък обратно. Леви-Строс разсъждава винаги от структуралистка гледна точка като търси разбирането на социалните факти чрез поместването им в обществата. За целта той си служи с аналогии в нравите, митовете и обичаите, като 12 от текстовете са приложения на такъв подход, а останалите се състоят от по-теоретични рзглеждания на структуралисткия метод и науката изобщо. Доколкото е предназначена за широката публика, книгата не е методологочески трактат, а поставяне под въпрос на етноцентризма, присъщ на действията в съвременните общества, при това в неочаквани перспективи.
Темата за канибализма, която се появява в два текста (Nous sommes tous des cannibales et La leçon de sagesse des vaches folles), позволява да се илюстрира един важен аспект в мисълта на Леви-Строс. За него различката между съвременните и т.н. примитивни общества е далеч по-скромна отколкото изглежда. Като етнолог, той сближава една болест (“куру”), известна в Нова Гвинея и заболяването Кройцфелд-Якоб. Двете се обясняват чрез канибализма в различни форми, сведени до умишленото вкарване на части от едно тяло в друго, от същия вид. Ритуалното поглъщане на късче от мозъка на починал е обяснение за куру, докато инжектирането на хормон или препарат добиван от човешки мозък обяснява другото – това би бил един терапевтичен канибализм. Три години след неговата статия, кризата с лудите крави показва, че разширеното понятието за канибализъм има свое основание.
Друг пример е смъртта на принцеса Даяна, случай, който представя отчетливо движенията между близкото и далечното. Разглеждането се насочва към брата на принцесата, който изтъква родниството си с племениците: той твърди, че им е по-близък, отколкото кралското семейство, което счита отговорно за драмата. Леви-Строс вижда препоявата на една нагласа изчезнала от нашите общеста преди няколко века. До тогава филиацията се проследявала през поколенията мъже, но и през някои жени (На български език, както свидетелстват речниците, “внук” е било също и”племеник” б.пр.). По-нататък той обръща внимание на едно хималайско племе, в което идеята за смейство, така като я разбираме, се оказва спорна. Там то се състои от брат и сестра, чиито деца са плод на срещите й с приходящи любовници. Бащинството е трудно определимо и то не представлява интерес. Докато някои виждат оспорване на нашата система, Леви-Строс показва, че тя, като система, просто е инвертирана: племето пренебрегва напълно бащата за сметка на чиото, докато ние пренебрегваме чичото в полза на бащата.
С текстовете, които спадат към по-теоретичната насока, Леви-Строс разглежда съотнасянето на митическото и научното мислене, Огюст Конт и неговата религия, Монтен и откриването на Америка, оправдаването на анлогиите и взаимовръзки между структурите на мисленето и на действителността.
Предпоследният текст от книгата (La preuve par mythe neuf) е отговор на често отправяната критика към структуралистите за тяхното уповаване на аналогиите. Дали те са повърхностни, случайни и подбирани произволно от изследователите, или напротив, както етнологът заявява, те се основат на логика, реторика, близост, инвертиране и еквивалентност? За да убеди опонентите Леви-Строс се връща към мита за произхода на глината, който е свързал в “Ревниавата Грънчарка” (София, НиИ, 1994) с този за някакви джуджета, лишени от анус. Неговата поредица от аналогии по-късно намира ‘потвърждение” в мит, открит от друг изследовател. Авторът заключава, че неговите изводи остават завинаги несигурни, сравнявайки доказателсвото “чрез мита” с тези като “проверката по четност” и прочие средства, които само показват нивото на вероятност. Което в т.н. науки за човека все пак не е малко, отбелязва той.
Последният текст Corsi e ricorsi. Dans le sillage de Vico, хвърля светлина върху статута на структурите, които Леви-Строс е изучавал – един дебат с онтологически характер. Три мащабни теории биват привлечени при обясняването на “началата” (на обществото, езика и пр.): двойното кодиране, което се открива при ДНК, и е било считано за специфично човешки феномен, раковите образувания, които за екологията показват същата форма в планетарното развитието на човечеството и организирането на амеби и протоорганизми в едно тяло, което е и общество. Докато науките за човека предполагат комуникирането и социалната връзка като присъщи само на Човека, тези примери, обратно биха доказвали тяхното съществуване в Природата Леви-Строс отдавна се е изказал за ограничеността на човешкото мислене, което долавя света само чрез собствените си граници и показва, че е възможно да се търси “път, водеш от структурата на мисленето, към структурите на действителността” (p. 263).

В заключение, може да се каже, че този сборник едва ли съдържа най-интересните теоретизирания и методи от творчеството на Леви-Строс, но пък предлага забележителения спектър от възможности, достъпни за структуралисткото мислене, и чиито обхват вече бе набелязан. Всеки от текстовете подхваща различна плоскост, от която се гради критика на етноцентризма. В хода на изложенията читателят разбира, че чете майстор, който съвършенно владее своя метод. А някои от избраните предмети са изненадвашо актуални за днешните дебати (върху браковете, сурогатното майчинство, правата на животните и др.).
прибл. превод от Pierre-Yves Hurel, Lectures, Les comptes rendus, mis en ligne le 25 avril 2013

За Фейсбука

Възходът на Парите

Niall Ferguson - The Ascent of Money
Найъл Фергюсън е британски историк с прононсирани десни убеждения и видим интерес към парите - налице са всички основания да се заподозре, че Възходът на парите е книга писана именно заради пари. Въпреки подзаглавието 'една финансова история на света' в книгата не се открива някаква по-мащабно историческо начертание, а само шест глави, следвани от послеписа 'падението на парите'. Последните страници представляват може би някакво по-общо виждане, но би било прекалено щедро да се приеме, че изложената историята е някакси структурнална. Текстът е писан - или по-скоро компилиран - преди последната криза, като за изданието с меки корици са били възможни само дребни добавки, датирани февруари 2009.

Финалното обобщение, което Фергюсън скицира, е за някаква еволюционистка аналогия: финансовите институции сякаш са подложени на нещо като естествен отбор, докато мутират и се конкурират. Късното поднасяне на тази 'теоретична' рамка не оставя време за всички уговорки, от които тя видимо се нуждае. Но доколкото е специалист по 19в. и главно историк, а не финансист, към края на книгата Фергюсън подхвърля една по интриговаща идея: пак аналогия, но този път за съвременното съотнасянето на Америка и Китай по подобие на Англия и Германия в годините преди първата световна война. Парите, държавните ценни книжа, осигуряването, борсата, недвижимостите и глобализациата са шестте теми изложени в съответните глави от книгата. Отделни исторически епизоди представяни по разни поводи наистина могат да са занимателно четиво, кариерата на Ротшилд или Компани дез Енд примерно, но анализът от последните две е това, което вероятно заслужава внимание. Въпреки че предлага коригирания от Ламарк еволюционизъм - онаследяване на придобитите качеста - Фергюсън остава скептичен за прословутите 'поуки от историята'; напротив, той дори посочва, че с хода на времето финансовите катастрофи дори започват да изглеждат по не-вероятни, обратно на елеменртарното статистическо прогнозиране. Това изглежда и ги прави така опустушителни: до случването им никой не вярва, че настъпват. Не е съвсем ясно кога точно той е стигнал до това прозрение, но известно недоверие към безусловното прилагане на математика към икономиката явно не му е чуждо.

Ако от кредитиране се пчелят пари, то от повече кредитиране ще се спечелят повече пари - видимо това е недоразумението, довело до американската, и по-нататък световна, криза. Математически твърдението е коректно, но практически е със съвсем ограничена приложимост: финансиситеие, за разлика от физиците си позволяват да игнорират дистанцията между математиката и света, запълвана с безчет уговорки. Формулата на Блек и Шоулз, донесла Нобелова награда на своите автори, в последна сметка също им донася и фалит. С неохота като че ли се признава, че в икономиката, както и във всяка човешка дейност, има елемент на рефлексивност и очакванията влияят на събитията, както Сорос отдавна и успешно е демонстрирал. Една по-натуралистична визия, в която многобройните злосторници, мяркащи се по страниците на книгата биха били природен феномен, без вина и зъл умисъл, изглежда е изкушаваща за човек като Фергюсън.

Ерик Хобсбом (1917-2012)

Ерик Хобсбом / Eric Hobsbawm почина на 95 годишна възраст: четейки възторжените некролози, човек се пита дали не сме се върнали във времето, когато възрастта е била гарант за мъдрост. Когато всеки успява да е звезда - за 15 минути - успешна кариера, продължила 5 - 6 десетилетия е изумителна, няма спор. Така в един момент Пол Рикьор започна да изглежда значим философ - просто бе надживял всичките си именити сънародници (Сартър, Фуко, Барт...).
Кой е Хобсбом и струва ли си четенето? Първата част на въпроса лесно намира отговор, докато втората остава проблематична: статиите, които могат да бъдат изровени из мрежата едва ли успяват да предадат впечатлението, което биха правили по дългите му текстове. Но и в тях има какво да се чете примерно леко пророческото усещане за кризта от 2008, каквото само един връстник на октомврийската революция би могъл да си позволи.

The old toolbox of Labour is available again - everything up to nationalisation - so let's just go and use the tools once again, which Labour should never have put away. But that suggests we know what to do with them. We don't. For one thing, we don't know how to overcome the present crisis. None of the world's governments, central banks or international financial institutions know: they are all like a blind man trying to get out of a maze by tapping the walls with different kinds of sticks in the hope of finding the way out. For another, we underestimate how addicted governments and decision-makers still are to the free-market snorts that have made them feel so good for decades. Have we really got away from the assumption that private profit-making enterprise is always a better, because more efficient, way of doing things? That business organisation and accountancy should be the model even for public service, education and research? That the growing chasm between the super-rich and the rest doesn't matter that much, so long as everybody else (except the minority of the poor) is getting a bit better off? That what a country needs is under all circumstances maximum economic growth and commercial competitiveness? I don't think so.
full text (The Guardian, April 10, 2009)
на български (Нова зора 21 aприл 2009)
Библиография; преводи на статии и разговори
(най-често под името Хобсбаум)



1.Възраждането на повествованието
сб. Историци за историята, с.377-82, СУ 1988
2. Ехо от Марсилезата
Култура XXXVI, 16 (17 apr. 1992), s. 4
3. Създаването на "буржоазната революция" [във Франция 1789 г.]
Lettre Internationale [1] (1992), s. 26-31
4. Новата заплаха за историята
Lettre Internationale 7 (1994), s. 3-7
5. Новите заплахи на историята
Изток-Изток/East-East 14 (1994), s. 6-11
6.Варварството - начин на употреба
Lettre Internationale 8 (1995), s. 58-62
7.Етносът и национализмът в Европа днес
Политически изследвания V, 4 (1995), s. 331-340
8.Към новото хилядолетие: Заключителна гл. от кн. "The Age of Extremes"
Култура 8.- XLIV, 50-51 (22 dek. 2000),
9.За ролята на скептичните историци : Разговор с Е. Хобсбаум
Култура XLVI, 46 (13 dek. 2002), s. 6
10.Империализмът на човешките права : Разговор с Е. Хобсбаум
Култура : XLVII, 34 (19 sept. 2003), s.5
11. Последният романтик Разговор с Е. Хобсбаум
Литературен вестник : XIV, 6 (11 - 17 fevr. 2004), s. 13
12.Работилница на света
Култура LII, 43 (12 dek. 2008), s. 12
12.Социализмът се провали. Сега капитализмът банкрутира
Нова зора XI, 15 (21 apr. 2009), s. 8


бел. статиите от в. Култура са достъпни онлайн

Гърция и Нормалното

На тазгодишния икономичеки форум в Тренто Джордж Сорос коментира, че Германия заслужава доста порицание за това, че е "планирала недъгава система, наложила недъгави договорености, преследвала недъгава политика и вършила прекаленo късно прекалено малко".



The ‘centre’ (i.e. Germany) deserves quite a bit of blame, Soros said, for “designing a flawed system, enacting flawed treaties, pursuing flawed policies and always doing too little too late”, continuing that “In the 1980’s Latin America suffered a lost decade; a similar fate now awaits Europe.”

Амартия Сен говори в едно неотдавнашно интервю за демократическия провал в Eвропа.

Жижек в London review of Books апелира за солидарност с Гърция.

и т.н.

Някои го предпочитат...

...Херменевтичен.

Ако ги имаше, проповедниците на научния комунизъм сигурно шяха да ни обяснят, че херменевтичният комунизъм е просто антикомунизъм. От другата страна, при хора, изпатили или дресирани, една първосигнална реакция също гарантира, че херменевтичният комунизъм няма никакъв шанс. Тогава може да се предположи, че заглавието, избрано от Джани Ватимо и Сантияго Забала, е преднамерено провокативно. А дали под тази субект-предиктна форма, отблъскваща и от двете си страни, стои нещо трето, остава да се спори. Оказва се, че налице е именно практиката на един 'научен капитализъм',а онова, което се загатва от заглавието, е утопията на неговия негатив.От ляво никога не са приемали херменевтиката, макар че, както, Джани Ватимо и Сантияго Забала настояват, тя никога не е била собствено политически проект. Те самите поясняват, че заангажираните с херменевтика наистина са се оказвали в десния край на политическия спектър, но това било обстоятелство, а не принцип. И една съществена част от аргументацията е именно в тази поска: че повече от всяко друго херменевтичното търсене (и намиране) е по-необвързано с предварителни постановки, че то единствено има изгледи да каже нещо нетривиално, относно това, което (предстои да) се случва. Примерни герои на тяхната херменевтична транспозиция се оказват Лутер, Фройд и Томас Кун - всеки един от тях успял по един или друг начин в разчупването на идеен монопол. За ролята на злодей пък е избран Джон Сърл, навлязъл в полето на неаналитичното мислене с опитите и там да пренесе стандартизирани методи; конфронтирането му с Дерида обаче далеч не се оказа печелившо, а награждаването му с медал от Дж. Буш го доказва като апологет - на философията, която, предполагаемо, върви най-добре с Кока-кола. "La droite ne pense pas", това е реално тавтология доколкото "Дясно" е именно онова мислене, което се задоволява с наличното като го обявява, ако не за единствено възможно, то за оптимално. "Какво да се прави?" познатият въпрос, не намира пряко отговор, освен в настояването, че е добре алтернативите да се мислят още преди статуквото да рухне. Опитът на Ватимо и Забала в последна сметка извежда в някаква близост до Рорти и неговия опит за "разговор", отдалечавайки се от Жижек и неговите жизнерадостни издевателства.още за книгата - от издателя+the wikipedia entry+ and an other review

Aмнести / Amnesty

В подкрепа на Амнести Интернешънал





DISC ONE

01 Raphael Saadiq – “Leopard-Skin Pill-Box Hat”
02 Patti Smith – “Drifter’s Escape”
03 Rise Against – “Ballad of Hollis Brown”
04 Tom Morello/The Nightwatchman – “Blind Willie McTell”
05 Pete Townshend – “Corrina, Corrina”
06 Bettye LaVette – “Most Of The Time”
07 Charlie Winston – “This Wheel’s On Fire”
08 Diana Krall – “Simple Twist of Fate”
09 Brett Dennen – “You Ain’t Goin’ Nowhere”
10 Mariachi El Bronx – “Love Sick”
11 Ziggy Marley – “Blowin’ In The Wind”
12 The Gaslight Anthem – “Changing of the Guards”
13 Silversun Pickups – “Not Dark Yet”
14 My Morning Jacket – “You’re A Big Girl Now”
15 The Airborne Toxic Event – “Boots of Spanish Leather”
16 Sting – “Girl from the North Country”
17 Mark Knopfler – “Restless Farewell”

DISC TWO

01 Queens Of The Stone Age – “Outlaw Blues”
02 Lenny Kravitz – “Rainy Day Woman # 12 & 35″
03 Steve Earle & Lucia Micarelli – “One More Cup Of Coffee (Valley Below)”
04 Blake Mills – “Heart Of Mine”
05 Miley Cyrus – “You’re Gonna Make Me Lonesome When You Go”
06 Billy Bragg – “Lay Down Your Weary Tune”
07 Elvis Costello – “License To Kill”
08 Angelique Kidjo – “Lay, Lady, Lay”
09 Natasha Bedingfield – “Ring Them Bells”
10 Jackson Browne – “Love Minus Zero/No Limit”
11 Joan Baez – “Seven Curses (Live)”
12 The Belle Brigade – “No Time To Think”
13 Sugarland – “Tonight I’ll Be Staying Here With You (Live)”
14 Jack’s Mannequin – “Mr. Tambourine Man”
15 Oren Lavie – “4th Time Around”
16 Sussan Deyhim – “All I Really Want To Do”
17 Adele – “Make You Feel My Love (Recorded Live at WXPN)”

DISC THREE

01 K’NAAN – “With God On Our Side”
02 Ximena Sariñana – “I Want You”
03 Neil Finn with Pajama Club – “She Belongs to Me”
04 Bryan Ferry – “Bob Dylan’s Dream”
05 Zee Avi – “Tomorrow Is A Long Time”
06 Carly Simon – “Just Like a Woman”
07 Flogging Molly – “The Times They Are A-Changin’”
08 Fistful Of Mercy – “Buckets Of Rain”
09 Joe Perry – “Man Of Peace”
10 Bad Religion – “It’s All Over Now, Baby Blue”
11 My Chemical Romance – “Desolation Row (Live)”
12 RedOne featuring Nabil Khayat – “Knockin’ on Heaven’s Door”
13 Paul Rodgers & Nils Lofgren – “Abandoned Love”
14 Darren Criss featuring Chuck Criss and Freelance Whales – “New Morning”
15 Cage the Elephant – “The Lonesome Death of Hattie Carroll”
16 Band of Skulls – “It Ain’t Me, Babe”
17 Sinéad O’Connor – “Property Of Jesus”
18 Ed Roland and The Sweet Tea Project – “Shelter From The Storm”
19 Ke$ha – “Don’t Think Twice, It’s All Right”
20 Kronos Quartet – “Don’t Think Twice, It’s All Right”

DISC FOUR

01 Maroon 5 – “I Shall Be Released”
02 Carolina Chocolate Drops – “Political World”
03 Seal & Jeff Beck – “Like A Rolling Stone”
04 Taj Mahal – “Bob Dylan’s 115th Dream”
05 Dierks Bentley – “Senor (Tales of Yankee Power) (Live)”
06 Mick Hucknall – “One Of Us Must Know (Sooner Or Later)”
07 Thea Gilmore – “I’ll Remember You”
08 State Radio – “John Brown”
09 Dave Matthews Band – “All Along the Watchtower (Live)”
10 Michael Franti – “Subterranean Homesick Blues”
11 We Are Augustines – “Mama, You Been On My Mind”
12 Lucinda Williams – “Tryin’ To Get To Heaven”
13 Kris Kristofferson – “Quinn The Eskimo (The Mighty Quinn)”
14 Eric Burdon – “Gotta Serve Somebody”
15 Evan Rachel Wood – “I’d Have You Anytime”
16 Marianne Faithfull – “Baby Let Me Follow You Down (Live)”
17 Pete Seeger – “Forever Young”
18 Bob Dylan – “Chimes Of Freedom”