Пикетти и (не)равенството

Тази пролет с около половин година закъснение спрямо френския оригинал се появи и английски превод на книгата на Тома Пикети "Кратка история на равенството". При множеството графики (всички достъпни поотделно на неговия сайт), в около 300 страници текст няма място, достатъчно нито за по-разгърната история, нито за методологическа дискусия, нито пък за програмни изявления - от всичко има по малко, но общото впечатление е сякаш неотчетливо.
Една от графиките (F23) би следвало да е сензация, доколкото прави на пух и прах основната идеологема на неолиберализма - че за обществото като цяло било по-добре когато "пари при пари отиват" или, казано на икономически език, плоският данък е полезен за здравето на икономиката.

От данните и представянeто им недвусмислено се вижда точно обратното: отмяната на прогресивното облагане снижава ръстът на икономиката, примерно в Америка - два пъти.
Thomas Piketty, Une brève histoire de l'égalité, Editions du Seuil - Septembre 2021
Thomas Piketty, A Brief History of Equality, Harvard University Press - April 2022

ПИКЕТИ: новата книга 2019

Капитал и идеология

предварителни елементи на сайта на Парижката Школа за Икономика

Брамини и Търговци

Книгата на Тома Пикети безспорно се превърна в световен феномен, при все че това може да не се нрави на някои - след несръчните "опровержения" опитите за игнорирането й също се провалят:на фестивала в Кан през 2016 бе обявено превръщането й в документален филм, а в началото на тази годиня тя излезе най-сетне и в превод на български език. През изминалите (пет) години критиката, че на Пикети липсва(ла) научна компетентност защото бил политизиран, не само губи реторическата си сила, а буди и по нататъшен интерес. Днес е повече от ясно, че страните от Западния свят, самоописващи са като "демокрации", са реално "олигархии". А тук идва и новият анализ на Пикети, за който може да се гадае, дали ше въведе един нов слоган...

Brahmin Left vs Merchant Right
by Thomas Piketty (march 2018, 64 pages + 102 charts)

A digest:
Piketty tracks electoral trends across three countries—the US, Britain, and France—from 1948 to 2017. Despite their vastly different electoral systems and political histories, he finds, a similar trend can be found in all three countries: left and center-left parties no longer represent the working- and lower-middle-class voters they were traditionally associated with. Instead, both the left- and right-wing parties have come to represent two distinct elites whose interests diverge from the rest of the electorate: the intellectual elite (“Brahmin Left”) and the business elite (“Merchant Right”). Piketty calls this a “multiple-elite party system”: the highly educated elite votes one way, and the high-income, high-wealth elite votes another. With the major parties on both sides of the political spectrum becoming captured by elites, it’s no wonder so many voters feel unrepresented. A 2016 poll by the Public Religion Research Institute (PRRI) found that more than six in ten Americans don’t feel that their views are being represented by either of the major political parties.


A context
After Piketty: The Agenda for Economics and Inequality (2018, 688 pages)
Ed. by H. Boushey et al with a response by T. Piketty
In After Piketty, three left-of-center economists—Heather Boushey, J. Bradford DeLong, and Marshall Steinbaum—have curated an impressive set of essays responding to Piketty’s work,

Компаративистът Жорж Дюмезил, структуралист въпреки себе си, е направил класическо разбирането, че за индоеропейците властта е двуглава: раджа и брамин, по-познати от Рим като цар и 'свещеник' / rex и flamen. Историята предстои.

Олигархична Америка

"Олигархична Америка" може да звучи отчайващо левичарски, но се оказва, че това представлява емпрично проверим факт[1]. Днешните идеолози са се постарали "олигарси" и "олигархия" автоматично да се асоциират с Русия, също както предишните бяха направили "империализъм" синоним на "Америка". Сега не е трудно да се прозре, че "комунизъм" реално е стояло за една смес от марксизъм и руски империализъм, - че крадецът е викал "Дръжте крадеца!".
Превръщането на Америка в олигархия напоследък все по-често се коментира, както например в неотдавнашни трудове на Стиглиц[2] или Пикети[3]. През последните дестилетия политическата класа в САЩ се оказва осезаемо по-богата от хората, които предполагаемо представлява. Това "разминаване" е, разбира се, емпирично доловимо и измеримо, но съвсем наскоро едно изследване пряко и нагледно установи олигархичния му характер. Авторите показват първо, че между степента на (не)одобрение от страна на средния американец и вероятността за приемане/отхвърляне на законов акт няма връзка. Установяването на този факт би могло да се приеме като доказателство, че американската политическа система просто не функционира. Но от данните на изследването става ясно, че ако се разглежда одобрението или неодобрение от страната на няколкото процента най-богати американци, то корелацията с вземаните решения е съвършенно недвусмислена.Несъмнено, отвън САЩ се виждат най-вече чрез външната им полтика, чест свързвана и персонално с лицето на президента. Вътрешното законотворчеството и съответните решения стоят на заден план, практически незабележим за отдалечените наблюдатели. Но именно той, реално и определено издава, че днешна Америка недвусмислено е олигархия[4].

[1] Gilens M., Page B., Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Average Citizens (Forthcoming) Fall 2014 in Perspectives on Politics PDF
[1] Stiglitz J., The price of Inequality / Стиглиц Д., Цената на неравенството София: Изток-Запад, 2014, ISBN: 9786191523399
Оригиналната статия, развита до обема на книга е Stiglitz J., Of the 1%, by the 1%, for the 1%, Vanity Fair, May 2011
[2] Piketty T., Capital in XXIst century, Harvard University Press,ISBN 978-0674430006; очаква се преводът и на български език (междувременно: вж. предишния пост тук)
[3]"The US is an oligarchy, study concludes", The Telegraph, April 16, 2014; красноречива статия от британски ежедневник, кометарите се множат, авторите дават интервюта...

Пикети и Политикономията

Thomas Piketty,Le Capital au XXIe siècle, Paris: Éditions du Seuil, 2013, ISBN 9782021082289
Capital in the Twenty-First Century, Harvard University Press, 2014, ISBN 9780674430006
0 Книгата на Пикети е историческа.
1 Тя излага за първи път документирана макроикономическа история на материалното неравенство в Западния свят.
2 Тази история осезаемо се различва от онова, което досега се считаше за общоприето и дори подразбиращо се.
2.1 Между развитието на нервенството в Сащ и в Западна Европа има съществени отлики.
2.2 Случващото се в последните 30г, консервативна революция и/или глобализация, води до усилване в неравномерното разпределяне на благата.
3 Наивност, невежество или недобросъвестност стоят зад множество съвременни теоретизирания.
3.1 Пан-икономизмът заличава политическото от икономическото и мистифицира човешките действия.

   r>g
Отзвукът за американския превод на книгата е оглушителен, докато излизането й преди година в оригинал на френски мина почти безшумно. Обяснението е непосредствено: във Франция малко хора приемат за чиста монета тежко идеологизираните конструкти, произвеждани и пласирани отвъд океана като "икономическа теория". Основното кредо на американските социални "мислители' - че модерното обществото, тяхното или идеалното, някакси се самоподържа в равновесие и хармония - винаги е изпъквало като илюзия, била тя неволна или преднамерена. Както даните на Пикети показват, в последните десетилетия благосъстоянието на най-заможните расте с бързи темпове, докато за останалите то практически стагнира; резултатът е, че върхушката от горните 10% владее все по-голям дял от благата в собственото й съобщество. Това е, разбира се, популяризираната още от 19в. марксистка "ножица"; безспорно е, че в хода на 20в. тя се забелязва трудно, но с това е сързано и значимото постижение на Пикети: той показва, че в периода 1914-44г. западните икономики драстично се преструктурират и ефектът от това трае още трийсетина години; с консервативната реставрация от годините на Регън и Тачър обаче нещата се възстановяват именно към разпределенията познати от 19в. Ако в началото на капитализма държавата се свежда до полицейската функция то модерните европейски общества са прибавали още образование и здравеопазване - придобивки, които т.н. неолиберализъм се старае да отмени. Че икономическото благосъстояние е някакси заслужено, а не наследственост, е централен аргумент за меритократическата идеология, но той се оказва илюстриран от все по малко случаи. Във франция с вероятност от около 90% студент в елитно училище е дете oт 10% най-богати семейства, а за Харвард прослойката е стеснена до най-горните 2%. Докато предприемачът Бил Гейтс работи за своя бизнес, неговото лично богатство расте със същия темп, с който и това на Лилиан Бетанкур, наследичка на Л'Ореал признаваща, че не работила нито ден през живота си. Мегавъзнагражденията които днешните топ мениджери получават, както Пикети с лекота демонстрира, нямат никакъв икономически резон - те са именно пример за това, че решенията, били те личностни или политически, играят съществената роля. Когато се съобразва, че окрупняването в икономиката води към максимизиране на печалбата е ясно и че плоското облагане облагодетелства едрите играчи. "Пари при пари отиват" е на само пословица, но и буквална истина: публичните данни за американските университети показват как най-богатите от тях, разполагащи endowment от милиарди реализират приходи от 7-9%, докато тези, притежаващи до към сто милиона, добиват 5-6%.

Ако книгата изглежда някакси антиамериканска, то това е по-скоро ефект на перспектива: в своето развитие в Сащ днес се оказва с неравенство, по-близо до европейското от времето на Бел Епок. Несъмнено най-онеправданите сега материално са далеч по-добре от съответната категория преди век, но 'съотношението на силите' между заможни и бедни остава същото, независимо от променения абсолютен мащаб. Американското общество, в което политическата класа е осезаемо по-богата фракция, реално са станали олигархия, организираща от време на време спектакли в популярните жанрове'меритокрация' и 'демокрация'.

Базисен модел, който позволява да се разбира нервенството, би била една фиксирана 'колегия', която да владее констатен обем богатсво, докато популацията расте: неравенството се усилва с времето, тъй като смаляващ се дял от хората разполага с наличното богатсво. Нещо подобно се случва във феодалните общества, където първородният син на феодала е единствен наследник, а селяните живеят на принципа 'от ръката в устата'. В реалната икономика всичко се мени: неизменна 'колегия' няма, обемът богатство-капитал също е промемнив, а популацията не само расте, но и генерира излишъци. Както Пикети лесно показва в няколко страници, независимо от динамиката и темповете, неравенството се усилва, ако е налице едно единствено условие: r>g доходоностността на капитала да е по-висока от растежа.

В историята то се оказват нарушено единствено за трийсетте години последвали втората световна война.Липсата на проверими данни и изключителностт именно на този период са направили непрозрачно случващото се в съвременния свят - икономиката на постоянно нарастващото материално неравенство. Определението 'капитализъм' несъмнено се оказва напълно адекватно за последните 2 века. Още преди Първата световна война в Европа битува неравенство, за което днес е трудно човек да има представа - Пикети предлага да препрочетем Джейн Остин заедно с Дикенс и Балзак. Но за трийсетина година, от 1914 до 1944, военните, финансирани чрез политиката, реално ликвидират натрупания капитал и до голяма степен унищожават диспропорцията. Подобна роля има в Сащ голямата депресия от 1929г., отчасти заместила преките военновременни щети. Следват златните години на бърз растеж и сромни разлики. След 70те обаче растежът се забавя, а неравенството се задълбочава, като днес, особено в Сащ, достига скандални измерения. Съществената отлика, с която Пикети започва своите разглеждания, е, че в Америка за последните 2 века населението се е увеличило почти сто пъти, неимоверно много повече отколко в Европа, където примерно за Франция нарастването е едва три пъти. Това драстично различие, съчетано с факта, че неравенството в Сащ днес е по-виско от европейското издава, че икономическите обяснения реално прикриват трайно водената там политика.