Някои го предпочитат...

...Херменевтичен.

Ако ги имаше, проповедниците на научния комунизъм сигурно шяха да ни обяснят, че херменевтичният комунизъм е просто антикомунизъм. От другата страна, при хора, изпатили или дресирани, една първосигнална реакция също гарантира, че херменевтичният комунизъм няма никакъв шанс. Тогава може да се предположи, че заглавието, избрано от Джани Ватимо и Сантияго Забала, е преднамерено провокативно. А дали под тази субект-предиктна форма, отблъскваща и от двете си страни, стои нещо трето, остава да се спори. Оказва се, че налице е именно практиката на един 'научен капитализъм',а онова, което се загатва от заглавието, е утопията на неговия негатив.От ляво никога не са приемали херменевтиката, макар че, както, Джани Ватимо и Сантияго Забала настояват, тя никога не е била собствено политически проект. Те самите поясняват, че заангажираните с херменевтика наистина са се оказвали в десния край на политическия спектър, но това било обстоятелство, а не принцип. И една съществена част от аргументацията е именно в тази поска: че повече от всяко друго херменевтичното търсене (и намиране) е по-необвързано с предварителни постановки, че то единствено има изгледи да каже нещо нетривиално, относно това, което (предстои да) се случва. Примерни герои на тяхната херменевтична транспозиция се оказват Лутер, Фройд и Томас Кун - всеки един от тях успял по един или друг начин в разчупването на идеен монопол. За ролята на злодей пък е избран Джон Сърл, навлязъл в полето на неаналитичното мислене с опитите и там да пренесе стандартизирани методи; конфронтирането му с Дерида обаче далеч не се оказа печелившо, а награждаването му с медал от Дж. Буш го доказва като апологет - на философията, която, предполагаемо, върви най-добре с Кока-кола. "La droite ne pense pas", това е реално тавтология доколкото "Дясно" е именно онова мислене, което се задоволява с наличното като го обявява, ако не за единствено възможно, то за оптимално. "Какво да се прави?" познатият въпрос, не намира пряко отговор, освен в настояването, че е добре алтернативите да се мислят още преди статуквото да рухне. Опитът на Ватимо и Забала в последна сметка извежда в някаква близост до Рорти и неговия опит за "разговор", отдалечавайки се от Жижек и неговите жизнерадостни издевателства.още за книгата - от издателя+the wikipedia entry+ and an other review