петък, 9 ноември 2012 г.

За Фейсбука

Възходът на Парите

Niall Ferguson - The Ascent of Money
Найъл Фергюсън е британски историк с прононсирани десни убеждения и видим интерес към парите - налице са всички основания да се заподозре, че Възходът на парите е книга писана именно заради пари. Въпреки подзаглавието 'една финансова история на света' в книгата не се открива някаква по-мащабно историческо начертание, а само шест глави, следвани от послеписа 'падението на парите'. Последните страници представляват може би някакво по-общо виждане, но би било прекалено щедро да се приеме, че изложената историята е някакси структурнална. Текстът е писан - или по-скоро компилиран - преди последната криза, като за изданието с меки корици са били възможни само дребни добавки, датирани февруари 2009.
Финалното обобщение, което Фергюсън скицира, е за някаква еволюционистка аналогия: финансовите институции сякаш са подложени на нещо като естествен отбор, докато мутират и се конкурират. Късното поднасяне на тази 'теоретична' рамка не оставя време за всички уговорки, от които тя видимо се нуждае. Но доколкото е специалист по 19в. и главно историк, а не финансист, към края на книгата Фергюсън подхвърля една по интриговаща идея: пак аналогия, но този път за съвременното съотнасянето на Америка и Китай по подобие на Англия и Германия в годините преди първата световна война. Парите, държавните ценни книжа, осигуряването, борсата, недвижимостите и глобализациата са шестте теми изложени в съответните глави от книгата. Отделни исторически епизоди представяни по разни поводи наистина могат да са занимателно четиво, кариерата на Ротшилд или Компани дез Енд примерно, но анализът от последните две е това, което вероятно заслужава внимание. Въпреки че предлага коригирания от Ламарк еволюционизъм - онаследяване на придобитите качеста - Фергюсън остава скептичен за прословутите 'поуки от историята'; напротив, той дори посочва, че с хода на времето финансовите катастрофи дори започват да изглеждат по не-вероятни, обратно на елеменртарното статистическо прогнозиране. Това изглежда и ги прави така опустушителни: до случването им никой не вярва, че настъпват. Не е съвсем ясно кога точно той е стигнал до това прозрение, но известно недоверие към безусловното прилагане на математика към икономиката явно не му е чуждо.
Ако от кредитиране се пчелят пари, то от повече кредитиране ще се спечелят повече пари - видимо това е недоразумението, довело до американската, и по-нататък световна, криза. Математически твърдението е коректно, но практически е със съвсем ограничена приложимост: финансиситеие, за разлика от физиците си позволяват да игнорират дистанцията между математиката и света, запълвана с безчет уговорки. Формулата на Блек и Шоулз, донесла Нобелова награда на своите автори, в последна сметка също им донася и фалит. С неохота като че ли се признава, че в икономиката, както и във всяка човешка дейност, има елемент на рефлексивност и очакванията влияят на събитията, както Сорос отдавна и успешно е демонстрирал. Една по-натуралистична визия, в която многобройните злосторници, мяркащи се по страниците на книгата биха били природен феномен, без вина и зъл умисъл, изглежда е изкушаваща за човек като Фергюсън.