Claude Lévi-Strauss,
Nous sommes tous des cannibales. Précédé de Le père Noël supplicié, Seuil, coll. « La Librairie du XXIe siècle », 2013, 272 p., ISBN : 978-2-02-108214-2.
Този сборник от текстове на Клод Леви-Строс (1908-2009) съдържа 16 статии, излязли в италианския ежедневник
La Repubblica, в годините между 1989 et 2000. Книгата започва с
Le Père Noël supplicié (
«Дядо коледа на кладата») анализ, който излиза още през 1952г. в с
Les Temps Modernes . Присъствието на този текст в самото начало е показателно – то изявява последователността, с която авторът прилага в продължение на десетилетия същия подход към различни събития в обществото. Независимо дали дискутира обрязването, браковете или канибализма, идеята е да се осветява далечното (минало или чужди общества) от близкото или пък обратно. Леви-Строс разсъждава винаги от структуралистка гледна точка като търси разбирането на социалните факти чрез поместването им в обществата. За целта той си служи с аналогии в нравите, митовете и обичаите, като 12 от текстовете са приложения на такъв подход, а останалите се състоят от по-теоретични рзглеждания на структуралисткия метод и науката изобщо. Доколкото е предназначена за широката публика, книгата не е методологочески трактат, а поставяне под въпрос на етноцентризма, присъщ на действията в съвременните общества, при това в неочаквани перспективи.
Темата за канибализма, която се появява в два текста (
Nous sommes tous des cannibales et
La leçon de sagesse des vaches folles), позволява да се илюстрира един важен аспект в мисълта на Леви-Строс. За него различката между съвременните и т.н. примитивни общества е далеч по-скромна отколкото изглежда. Като етнолог, той сближава една болест (“куру”), известна в Нова Гвинея и заболяването Кройцфелд-Якоб. Двете се обясняват чрез канибализма в различни форми, сведени до умишленото вкарване на части от едно тяло в друго, от същия вид. Ритуалното поглъщане на късче от мозъка на починал е обяснение за куру, докато инжектирането на хормон или препарат добиван от човешки мозък обяснява другото – това би бил един терапевтичен канибализм. Три години след неговата статия, кризата с лудите крави показва, че разширеното понятието за канибализъм има свое основание.
Друг пример е смъртта на принцеса Даяна, случай, който представя отчетливо движенията между близкото и далечното. Разглеждането се насочва към брата на принцесата, който изтъква родниството си с племениците: той твърди, че им е по-близък, отколкото кралското семейство, което счита отговорно за драмата. Леви-Строс вижда препоявата на една нагласа изчезнала от нашите общеста преди няколко века. До тогава филиацията се проследявала през поколенията мъже, но и през някои жени (На български език, както свидетелстват речниците, “внук” е било също и”племеник” б.пр.). По-нататък той обръща внимание на едно хималайско племе, в което идеята за смейство, така като я разбираме, се оказва спорна. Там то се състои от брат и сестра, чиито деца са плод на срещите й с приходящи любовници. Бащинството е трудно определимо и то не представлява интерес. Докато някои виждат оспорване на нашата система, Леви-Строс показва, че тя, като система, просто е инвертирана: племето пренебрегва напълно бащата за сметка на чиото, докато ние пренебрегваме чичото в полза на бащата.
С текстовете, които спадат към по-теоретичната насока, Леви-Строс разглежда съотнасянето на митическото и научното мислене, Огюст Конт и неговата религия, Монтен и откриването на Америка, оправдаването на анлогиите и взаимовръзки между структурите на мисленето и на действителността.
Предпоследният текст от книгата (
La preuve par mythe neuf) е отговор на често отправяната критика към структуралистите за тяхното уповаване на аналогиите. Дали те са повърхностни, случайни и подбирани произволно от изследователите, или напротив, както етнологът заявява, те се основат на логика, реторика, близост, инвертиране и еквивалентност? За да убеди опонентите Леви-Строс се връща към мита за произхода на глината, който е свързал в “Ревниавата Грънчарка” (София, НиИ, 1994) с този за някакви джуджета, лишени от анус. Неговата поредица от аналогии по-късно намира ‘потвърждение” в мит, открит от друг изследовател. Авторът заключава, че неговите изводи остават завинаги несигурни, сравнявайки доказателсвото “чрез мита” с тези като “проверката по четност” и прочие средства, които само показват нивото на вероятност. Което в т.н. науки за човека все пак не е малко, отбелязва той.
Последният текст
Corsi e ricorsi. Dans le sillage de Vico, хвърля светлина върху статута на структурите, които Леви-Строс е изучавал – един дебат с онтологически характер. Три мащабни теории биват привлечени при обясняването на “началата” (на обществото, езика и пр.): двойното кодиране, което се открива при ДНК, и е било считано за специфично човешки феномен, раковите образувания, които за екологията показват същата форма в планетарното развитието на човечеството и организирането на амеби и протоорганизми в едно тяло, което е и общество. Докато науките за човека предполагат комуникирането и социалната връзка като присъщи само на Човека, тези примери, обратно биха доказвали тяхното съществуване в Природата Леви-Строс отдавна се е изказал за ограничеността на човешкото мислене, което долавя света само чрез собствените си граници и показва, че е възможно да се търси “път, водеш от структурата на мисленето, към структурите на действителността” (p. 263).
В заключение, може да се каже, че този сборник едва ли съдържа най-интересните теоретизирания и методи от творчеството на Леви-Строс, но пък предлага забележителения спектър от възможности, достъпни за структуралисткото мислене, и чиито обхват вече бе набелязан. Всеки от текстовете подхваща различна плоскост, от която се гради критика на етноцентризма. В хода на изложенията читателят разбира, че чете майстор, който съвършенно владее своя метод. А някои от избраните предмети са изненадвашо актуални за днешните дебати (върху браковете, сурогатното майчинство, правата на животните и др.).
прибл. превод от Pierre-Yves Hurel,
Lectures,
Les comptes rendus, mis en ligne le 25 avril 2013
