Ваксинацистите

Срастване на едрия капитал с Властта – така е бил разбран фашизма още през 30те г. Здравният фашизъм днес е съшото: фармацевтичната индустрия в тандем с неолибералните политически елити. Стъпкването на гражданските свободи е първата и решаваща стъпка в тези дегенеративни развития. Илюзия за неизбежност се създава с монотонно повтаряне на една или друга идеологема. Хипнотичното повтаряне на думата „ваксинация“ днес вече е не само стратегия, но е станало и идея фикс на самите управляващи - а след тях и на подалите се на промивка мозъци. Втора доза, трета доза, бустър, мустър пак и пак. И след по малко от година - всичко отново. Който не е възторг от чудото на спасението, което Властта организира, е подозрителен, навярно враг, и съвсем определено е социално безотговорен и глупав.
Икономическият аспект на случващото не остава скрит: вместо да плаща за лечение на заболелите, Властта спазарява купуване ваксини за всички. По две, три или четри. Фармацевтичната индустрия не се занимава с търговия на дребно или с логистика – тя само прибира парите за калпавите си продукти. И се грижи да внушава, че по-добро решение не може и да има. Мнението, че е по-добре да има лекарства и на когото му се наложи - се лекува, от самото начало бе дискредитирано: ваксините просто щели да спрат разпространението и нуждата от каквото и да е друго средство. Текущо обаче една доза ваксина предпазва слабо и съвсем малко намалява разпространението на вирус. Властта обаче препочита да преувеличава първото и да премълчава второто. Само че неефикасността срещу разпространението прави напълно несъстоятелно убеждаването на Обществото (не на заинтересованите индивиди): стигна се дотам, че отказалите да се ваксинират биват третирани като обществени врагове. В родината на Хитлер ваксинацията бе направена задължителна – също както там, където по-настоящем живее избраният народ. Антиваксърите зрелищно посочиха корените на такова идеологизиране като се накичиха с жълти звезди.
Отказвайки се от критично мислене и от така трудно извоюваните граждански права Европейското човечество в аванс подписва смъртния си акт. Дали ше бъде погубено от вирус или от глупост – няма значение. Че ваксинирането не решава проблема, а само го смекчава, това навярно всички го виждат и разбират. Но интересите са такива, че за друго не е разрешено да се мисли и, още по-малко, да се говори и пише. Фактът, че епидемията тръгна от град, където има лаборатория занимаваща се с вируси – това е чисто съвпадение. Властта иска да й вярвате, когато го твърди. Че от всичките ваксини, прилагани по три-четири пъти всеки сезон, дългосрочно няма да има никакви вредни последици – трябва непоколебимо да се вярва. А дали в последна сметка оглупялата от страхове цивилизация ще просъществува, кой го е еня?