Как ще свърши Капитализмът - 3 | Does capitalism have a future?

“По лесно е да си представим края на света отколкото края на капитализма” – фразата е еднакво ефектна и вярна: зад привидния парадокс е скрит труизъм. ‘светът’ попада в порядъка на нагледите, докато ‘капитализмът’ е от порядъка на понятията – по лесно е да се гледа кино отколкото да се мисли абстрактно.[1]
Има ли капитализмът бъдеще? пита заглавието на книгата, а ‘пет звезден’ академичен състав обсъжда въпроса с полагаемата за научни претенции сдържаност[2]. Формално би могло да се твърди, че има баланс на мнениията: два поскоро отрицателни отговора, два донякъде утвърдителни и един – в страни. Реално отговорът е съвсем еднозначен: не, когато под капитализъм се разбира исторически познатото до сега. коментаторите тук са единодушни, че промяна/трансформация предстои в най- скоро време без никой да се ангажира да посочи достатъчно конкретно очертанията й. На жадните за сензационност читатели остава да съобразят, че авторитетите ще се въздържат от сайънс фикшън и обрисуване на дистопии. Въпреки това, с консенсуалното приемане, че настояшето е кризисно, неустойчиво, и дребен фактор може да има непредвидимо големи последици авторите сигурно биха могли да проявят малко повече теоретическо въображение което и да направи книгата по атрактивна.

Does capitalism have a future? / Oxford University Press 2013
Collective Introduction: “The Next Big Turn” 1
1 I. Wallerstein Structural crisis,or why Capitalists may no longer find capitalism rewarding. 9
2 R. Collins The end of Middle Class work: No more Escapes 37
3 M. Mann The End may be nigh, but for Whom 71
4 G. Derluguian What Communism was 99
5 C. Calhoun What Threatens Capitalsim Now? 131
Collective Conclusion Getting real 163

Щрек, който не участва в книгата, е рзюмирал съсдържанието й във въведението на своята /с../ и на свой ред издава дикусия под същото заглавие[3], в която участва отново Калхун, плюс други двама. Обемът е свит 10 пъти, нещата са казани сбито и ясно и отговорът е отчетливо ‘не’. И този път не само че less is more, но Щрек успява да намери място в своя текст и за обичайните си реторически светкавици.

Does capitalism have a future? / Socio-Economic Review, 2016. 163–183
W. Streeck On the dismal future of capitalism
C. Calhoun The future of capitalism
P. Toynbee Unfettered capitalism eats itself
A. Etzioni The next industrial revolution calls for adifferent economic system

In the reality of post-capitalism the place of social norms and institutions is taken by greed and fear as the ultimate mechanisms of social control. Together they power the self-economization and self-marketization of individuals adapting to unpredictably changing circumstances, among other things by relentless competitive investment in their ‘flexibility’ and ‘human capital’, so as to maximize their fitness for the imagined meritocracy of a ‘free’ market in a world of exploding inequality.

Онези, които нямат желание да четат, биха могли просто да изчакат – някои от прогнозираните промени са в рамките на десетилетие или две, а междувременно[4] случки и сценки определено няма да липсват. Оттам насетне е Голямата неяснота – деградация или катастрофа?


[1] Цитат от Fredric Jameson оригинално в. New Left Review in 2003, вж. по- подробно.
[2] Immanuel Wallerstein et al., Does capitalism have a future? ( by Immanuel Wallerstein, Randall Collins, Michael Mann, Georgi Derluguian and Craig Calhoun.) Oxford University Press 2013
[3] Wolfgang Streeck, Craig Calhoun, Polly Toynbee, and Amitai Etzioni , Does capitalism have a future?, Socio-Economic Review, 2016, Vol. 14, No. 1, 163–183 doi: 10.1093/ser/mwv037
[4] Една близка перспектива удачно е очертана от Paul Mason PostCapitalism: A Guide to our Future, London:Allen Lane. 2015/ Пол Мейсън, Посткапитализмът: пътеводител за нашетo бъдеще, София: Изток-Запад, 2016/, но вероятно най доброто по въпроса е на акселерационистите Nick Srnicek and Alex Williams, Inventing the Future: Postcapitalism and a World Without Work , Verso Books 2015

Как ще свърши Капитализмът - 2 | How Will Capitalism End

Conceiving of the end of capitalism as a process rather than an event raises the issue of how to define capitalism. Societies are complex entities that do not die in the way organisms do: with the rare exception of total extinction, discontinuity is always embedded in some continuity. If we say that a society has ended, we mean that certain features of its organization that we consider essential to it have disappeared; others may well have survived. I propose that to determine if capitalism is alive, dying or dead, we define it as a modern society that secures its collective reproduction as an unintended side-effect of individually rational, competitive profit maximization in pursuit of capital accumulation, through a ‘labour process’ combining privately owned capital with commodified labour power, fulfilling the Mandevillean promise of private vices turning into public benefits. It is this promise, I maintain, that contemporary capitalism can no longer keep—ending its historical existence as a self-reproducing, sustainable, predictable and legitimate social order.
Книгата на Волфганг Щрек е компилация от дузина блестящи есета и няколко доклада от последните 5 години /2011-2015/. Текстовете са напълно разбираеми за всеки с минимум внимание и често ключовите икономически твърдения са представени фактуално чрез запомнящи се графики. Прилежното четене в ред (встъпление, гл.1, гл.2,...) сигурно е препоръчително, но пък едно от най добрите места за начало изглежда е кратката гл.10 (от 2012) - кратка и за това блестяща. Предварително става ясно, че словесният енжиниъринг, през който минават увъртанията и реториката на неолиберализма, е несъвместим с реално разбиране на актуалната проблематика. Там се набира и в сбита форма онова, което ще даде по-късно атрактивното заглавие на сборника и нашумялото едноименно есе:

capitalism in an important sense depends on remaining so ‘embedded’ as it thrives on the rule of law, mutual trust, normative coordination and institutionalized cooperation, creative intelligence and the like. Nevertheless, and at the same time, capitalist actors always struggle to escape from their social containment and free themselves from obligations and controls.28 Ideas of solidarity and institutions of social regulation are as a result at a permanent risk of erosion, with capitalist patterns of action spreading like cancer in the body social even though capitalism as such, pure and simple and liberated from social constraints, canot exist. In this sense capitalism feeds parasitically on the society that it inhabits or befalls, with its expansion ultimately amounting to its self-destruction unless checked by social and political opposition. Sometimes, as in the neoliberal era, the capitalist advance may capture the very politics that should contain it for its own good, and turn it into a vehicle of its own self-destructive progress.
Предходната глава (9) се е занимала по-подробно с изясняването на това що е капитализъм и как той изглежда. Там е дадена актуалнатa историческа схема, на която Шрек се опира. През 30-те славни години успоредно растят производителност, заплашане, инфлация т.е. нито експлоатация расте, нито се обезценяват прекомерно активите. Стопирането на инфлацията става чрез увеличаване на безработицата, а това позволява и самите пари да стават по-активни - т.н. ‘финансиализация’ която по-нататък става и евфемизъм за деиндустриализация, нo най-вече - дълговете не се резорбират, а се трупат. Следвоенното поголовно облагоденстване обаче е направило да изглеждат социално допустими данъчните облекчения за богатството. Не е нужно прозрение да се схване в чий интерес инфлацията е била отменена именно по този начин, още повече когато се вижда как успоредно с това нямалява събраният обем данъци. Държавата компенсира намалените си приходи първоначално чрез поемане на задължения, а когато кредитирането й престава да е правдоподобно, тя абдикира, оставяйки по-нататък задължняването на членовете на обществото. Именно този трети морфинг на проблема (инфлация, държавен дълг, частен дълг) довежда до кризата от 2008. Междувременно, пък и след нея, расте социалното разслоение така отчетливо описанот Пикети и признавано по настоящем от политическата класа.- “Power, after all, is the ability to refuse to learn.” подмята Щрек – наистина никой не желае да признае, че се разиграва спектакъл, започнал когато алчността отвързва производителността на труда от неговото заплащане. С нескривана насмешка Щрек напомня излюзорните схващания на Макс Вебер за един капитализъм, израсъл етически от протестанството и обречен на бюрократична регулация.
Безспорната точка, около която разглежданията се развиват, е, че обществото включва пазар, но пазарът не е, и не може да е, самото общество или дори негов модел. Накратко, ако Карл Полани е можел да счита пазарните фундаменталисти за глупаци, Щрек показва, че те са вредни и опасни - той поначало му дължи немалко като повтаря неговото схващане, че труд, пари и земя (днес:природа) не са стоки като вещите и икономиката не може да обясни социологията, тя реално е нейна специализирана част. ‘Икономикс’ – арсенал от опростените математически моделизации, както Куигинс съвсем неотдавна още веднъж убедително показа, неизбежно се проваля.
С въведението Щрек представя своята компилацията като продължение на сборника от Валерщайн и др. Има ли бъдеще капитализмът? Въпросът видимо е ситуиран в дистанция между предвиждането на непредвидимото и коментирането на обозримото.
Диагностика на Бодрияр е могла да бъде отхвърлена с етикетирането ‘постмодернизъм’, но ако тя страда от липса на основателност, това не значи че е неадекватна. Есетата на Щрек дават по-строг и рационализиран израз на сходно виждане.
At present, I claim, we are already in a position to observe capitalism passing away as a result of having destroyed its opposition—dying, as it were, from an overdose of itself.

Как ще свърши Капитализмът | How Will Capitalism End

How Will Capitalism End? Essays on a Failing System
by
Wolfgang Streeck
(Verso,2016)

0 Introduction: Capitalism, its End and Afterlife
1 How Will Capitalism End?
2 The Crises of Democratic Capitalism
3 Citizens as Customers: Considerations on the New Politics of Consumption
4 The Rise of the European Consolidation State
5 Markets and Peoples: Democratic Capitalism and European Integration
6 Heller, Schmitt and the Euro
7 Why the Euro Divides Europe
8 Comment on Wolfgang Merkel, ‘Is Capitalism Compatible with Democracy?’
9 How to Study Contemporary Capitalism?
10 On Fred Block, ‘Varieties of What? Should We Still Be Using the Concept of Capitalism?’
11 The Public Mission of Sociology
Bibliography & Some links

A version of Chapter 1 was delivered as the Anglo-German Foundation Lecture at the British Academy on 23 January 2014. Published in:New Left Review 87, May/June 2014, 35–64.
Chapter 2 was first presented as the 2011 Max Weber Lecture at the European University Institute, Florence. Published in: New Left Review 71, September/October 2011, 5–29.
Chapter 3 was first published in New Left Review 76, July/August 2012, 27–47.
Chapter 4 first published as MPIfG Discussion Paper 15/1, Cologne: Max-Planck-Institut für Gesellschaftsforschung, 2015.
Chapter 5 first published in New Left Review 73, January/February 2012, 63–71.
Chapter 6 first published in European Law Journal 21(3), 2015, 361–70.
Chapter 7 originated as the Distinguished Lecture in the Social Sciences, Wissenschaftszentrum Berlin, 21 April 2015. Published in: New Left Review 95, September/October 2015, 5–26.
Chapter 8 first published in Zeitschrift für Vergleichende Politikwissenschaft 9, 2015, H. 1–2, 49–60.
Chapter 9 was first presented at a plenary session on ‘Studying Contemporary Capitalism’, 10th Conference of the European Sociological Association, ‘Social Relations in Turbulent Times’, Geneva, 7–10 September, 2011. Published in: European Journal of Sociology 53 (1),2012, 1–28.
Chapter 10 first published in Julian Go (ed.), Political Power and Social Theory, Bingley: Emerald Group Publishing Limited, Vol. 23, 2012, 311–21.
Chapter 11 was first presented at a conference organized by the SSRC and the Wissenschaftszentrum Berlin, The Public Mission of the Social Sciences and Humanities: Transformation and Renewal, 16–17 September 2011.
Wolfgang Streeck / in The Guardian, Dec.09.2016
Some links
Adam Tooze, A General Logic of Crisis, LRB, v.39, N.1, 5 January 2017
related readings:
Wolfgang Streeck Buying Time: The Delayed Crisis of Democratic Capitalism Verso books 2014
John. Quiggin, Zombie economics : how dead ideas still walk among us 2010 Princeton University Press
Immanuel Wallerstein et al., Does capitalism have a future? ( By Immanuel Wallerstein, Randall Collins, Michael Mann, Georgi Derluguian and Craig Calhoun.) Oxford University Press 2013