Обратите на наратива

Няма и месец от предишния пост, а ето, изведнъж наративите се нароиха. Достатъчно беше отношенията между Америка и Китай да се обтегнат и една маргинална, конспиративна теория, на която само откачалки и крайно десни вярваха, се оказа във фокуса на медиите: за произхода на вируса имало обосновани предположения, че се локализира в китайския Институт по вирусология, град Ухан. Сенатът и конгресът в САЩ вече гласуваха разсекретяване на "релевантната" информация, с която службите разполагали. Няма съмнение накъде ще се обърне обшественото мнение и това ще бъде отчетено като успех. Фактът, че всъщност резките обрати в официалната позиция, са това, което я превръща във все по неубедителен аргумент, разбира се, не се отчита.
Оценката за щетите нанесени от мерките на властта в западните общества също търпи обрат. Императивната реторика "Страхувайте се! Затваряне! Ваксиниране!" е причинала не само свръхсмъртноcт, но и психически травми. В Англия изтичането на разговорите водени във властта извади на показ потресаващи детайли. Най вече - политическата класа истерично се е грижила своя имидж, без реална оценка са последствията от действията. Там се очаква и сформирането на парламентарна комисия, която да приключи с беззъб доклад, но все пак идва и утешението, че не навсякъде всичко бива забравено след третата минута. (В този контекст прави впечатление, че англоговорящите страни вземат отношение към случилото се, докато в Европа това демонстративно бива игнорирано. Единствено има някакви подмятания, че в договорите за ваксините общественият интерес не е бил защитен, което е формулиране с новоговор на обвинение в далавери.)
Обрат, навярно кореспондиращ с този относно произхода на вируса, настъпи и в наратива за взривяването на газопровода: в един ден бяха лансирани няколко некоординирани версии; тъй като стана ясно, че Третият свят не харесва неглижирането на такава мащабна терористична операция, тръгнаха версиите за "инициатива на ниско ниво", - както едно време властта замазваше своите непремерени прояви.
Всичко това е занимателно и поучително - най-малкото за онези, които си дават сметка, че ако до вчера властта говори и върши безобразия, няма основания да се вярва, че това не продължава и днес.