Йозеф К неочаквано е арестуван от двама неидентифицирани агенти от неизвестна служба заради неизвестно престъпление. Скоро идва началникът на агентите и прави съдебно заседание в стаята на съседката, г-ца Бюрнстер. К обаче не е отведен, а остава 'свободен' с нареждането да очаква инструкция от Комитете по Делата... К. получава теклефонно обаждане, с което е призован пред съда, като се уговаря за следващата неделя. Няма определен час, но му е съобшен адрес. На адресът се намира огромна жилищна сграда, която К претърсва за да намери съда, а той се оказва на тавана..[2]
По нататък[3] следва обяснението на съдята Reggie Walton, председател на FISA court [4], който обяснява на Senator Patrick Leahy в писмо от 29 юли 2013, че процесуалните действия на FISA, решенията и правните основани обикновено са тайна. Тайни са американските програми за следене, както и съдебите заседания, които ги разрешават и правните основания, на които почиват; несъгласието, когато е информирано, както при Levison или Senator Ron Wyden, също трябва да е държано в тайна. Причините за тази тайнственост са тайна.
Хората, които отказват да сътрудничат, следва да се явят да дадат обяснения:
Никой няма да ви каже къде е вратата на "FISA Court" .Знае се че се е преместил от правното министерство в Barrett Prettyman Courthouse през 2009, но когато посетих Prettyman, служителите на първия етаж (мило) се смяха на моите опити да науча нещо за Съда. Те говореха за "Room of Requirement" и казаха, че нямат идея на кой етаж е.[5]
Кафка е написал наистина и романа Америка, но това е друга история...
[1] Франц Кафка, Процесът (прев. от нем. Д. Стоевски), София : Народна култура, 1980
[2] Wikipedia, The Trial
[3]Michael PhillipsThe New Yorker, Aug. 9, 2013
[4]FISAForeign Intelligence Surveillance Act
[5] Eric Mill, The door to the Fisa-court
