понеделник, 14 август 2017 г.

Две Неща

две статии от по десетина страници, които биха могли да останат незабелязани; и две анализират текущото състояние на света, при това - по интересен начин:
John Lanchester, , It Zucks / LRB
Kurt Andersen , How America Lost Its Mind /The Atlantic

*
Фейсбук = щрак + щрак+... Това е.
Фейсбук е една огроомна щракалка: нонстоп, две милиарда употребени седят и щракат, а от кликовете Цукерберг печели пари. Основната цел на Фейса е да генерира трафик, като гениалната догадка във фундамента е - казано високопарно - че субект и обект могат да съвпадат: потребителите и стоката да са същото. Мъгла от интереси и мотивации витае зад всяко човешко действие, но е достатъчно, че някакви примитивни нейни форми са познати: било то базисната биология или деградиралата във формата на любопитство социалност. Интересът към себеподобните е самодвижението -предлаганата от Фейса ‘стока’ е безплатна, това сте вие самите, научени от неолибералната идеология да мислите за себеси си ‘пазарно’ и саморекламирането да е станало ваш инстинкт. Като се самоопределяте, задавате и сегментирането на пазара, което е ключово за рекламното таргетиране. Към това се добавя и възможно най класическата маркетингова стратегия “от уста на ухо”. Цукерберг търгува изгодно своите самоориентираните шракачи, стока бодро купувана от рекламаджиите. Единствено, той следи ходовете на потребителите да остават в рамките на закона, бил той морализаторски или собственически, но от съдържанията на Фейса за него нищо няма значение – те са само претекст.

*
Като са лишени от власт и отговорност, на радикалите, левите, алтернативните е оставено поле да фантазират и измислят, да въобразяват. Нонстоп купон. От дясно, където е Властта и (предполагаемо) отговорността, манталитетът е казармен. Така беше в Америка след шейсетте, когато хипитата преобразиха социалния пейзаж. Неизбежно, съблазняваната в течение на десетилетия Власт се е поддала на изкушението и затова сега там гъмжи от овластени политици с алтернативни разбирания – че Джизъс иде, извънземните също, че дарвинизмът е лъжеучение и университетитети са вредни, и пр. Това е правдоподобната схема на историята, която Андерсен разказва и тя е донякъде вярна – но само донякъде. Лозунгът Anything goes важи там където нещата нямат реални последици. А такива са разбира се псевдоалтернативте на консуматорското общество: коя кабеларка ще предпочетете, на кой оператор ще се вържете – все едно. Но псевдоизборът се представя като ключов в граденето на имиджа, личната фикция с която всеки живее живота си. Подвеждащият аргумент е, че няма как принципно да бъдена посочена точка, в която реалното става фикция или обратно; за отделните частни случаи такава се намира. Раэликата между видовеге, както още схоластиците изтъкват, е различна от разликата между родовете: наличието на фиктивни алгернативи, не обезсилва различието между фикцията и противостоящото й, познато най вече като действителност.