Ние, профаните

В съвременния свят твърде често се срещат неодобрителни коментари за това, че хората престанали да вярват на експертите и авторитетите, като подтекстът е всеки път същият: тези хора са лоши и/или глупави. Пандемията и много неща свързани с нея бяха претекст именно за този вид консервативна критичност. Характерен бе жестът, с който въпросът за произходът на вируса бе изтикан встрани: ровене в историята било неконструктивно, особено в този момент – това ни бе заявено, на нас, профаните. Книгата на Мат Ридли (и Алина Чан) излиза на български когато вниманието към въпроса се възобновява: като председател на американска междууниверситетска комисия Джефри Сакс апелира за преразглеждане на бързия отговор, а предложението му намира подкрепа текущо и от нова позиция на СЗО. Докато събитията се развиват, текстът старее*, но това не му пречи да е една чудесна систематизация на фактите, аргументите и позициите на тази тема. В кои случаи, кому се пада да доказва или оборва, само при юридическите процедури е предварително решимо.
Схематиката на ситуацията е проста: вирусът е тръгнал самоволно от природата или е изпуснат от лаборатория; при втората алтернатива допълнително се пита дали е бил модифициран. Няма нужда да се повтаря, че изясняването изисква, както веществени доказателства, така и експертни мнения. Но две неща са ясни и най-широката публика: при легалистичната нагласа на западните общества властта над доказателствения материал осигурява власт над съответната обществена истина. По-нататък публичното говорене на експертите не е и не може да бъде независимо, когато самото им битие (на експерти) зависи от изявленията им. Например, ако достатъчно експерти изкажат мнението, че вирусът е бил изкуствено модифициран, ефектът върху общественото мнение може да доведе до невъзможност те да упражняват експертизата, която ги конституира (просто казано: да им спре финансиране). Струва си да се отбележи, че тук случаят е коренно различен от този в съвременната практиката на самата наука: при нея (научните) работи се одобряват или отхвърлят от анонимни рецензенти, които не знаят чии труд оценяват.
Част от експертите в случая с ковид-19 се оказват доста пряко въвлечени, но те побързаха с публичните изяви пропускайки на първо време декларации за конфликт на интереси. Когато се разбра, че американската ЕкоХелт Алианс, която сътрудничи с китайския институт, една година преди епидемията е поискала финансиране на изследване за вируси предавани от прилепи към хора всякакви подозренията бяха парирани с нелепия аргумент, че публично финансиране не им било отпуснато. Също толкова неубедителни са яростните изявления на главния американски епидемолог (др. Фаучи), че „усливането на функцията“ – евфемизъм за „разработване на биологически оръжия“ - било строго регламентирана дейност. Въпросният, както Ридли напомня, е заявявал преди, че ползите от подобни занимания надхвърляли риска, който ги съпровожда.
Aсиметрията в ресурса, с който разполага Властта, материален и институционален, спрямо този на индивидите обаче става все по-осезаема, и все по-разнородни позиции се очертават в конфликт с официалните версии. Властите все по-често от изявления преминават към обиди и посрамващи квалификации като „жертви на конспиративни теории“.

Мат Ридли (и Алина Чан) „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19”, София: „Сиела“, 2022
Viral: The Search for the Origin of Covid-19, Matt Ridley with Alina Chan, 2021
* второ обновено издание е анонсирано за 23 юни 2022