Харалд Харман, пак

Харалд Харман, културолог, историк и лингвист, склонен и към по-машабни мирогледни обобщения, публикува своите трудове със завидна скорост. При неотдавнашното му гостуване в София бе оповестено, че броят на книгите му в оригинал и преводи е вече 87, а статии и пр. текстове отдавна надхвърлят малките стотици. Справка за началните 50 години от кариерата му (1970-2020) е публикувана в отделна брошура, а на български за 8 години са издадени 4 книги. Хронологически обаче, Въведение в дунавската писменост, най новата от тях е най ранната за сега, излязла в оригинал през 2010, като главното от нея по същество се оказва и вече познато. Недостатъците на книгата съвсем не са малко, но въпреки това, като част от ревизия на апробираната културна история, тя заслужава известно внимание.
Големият наратив е прикрит, но само донякъде: противно на елементарните прогресистки нагласи, Харман показва, че онова, което те стандартно виждат като „напредък“ на европейската цивилизация, реално е бягство и спасяване на постигнатото по рано при нашествието от индоевропейските каруцари. В периода 6 - 4 хилядолетие в дунавския ареал се е обособила примитивна цивилизация, между постиженията на която е и ползването на писменост. При днешните по-надеждни датировки за археологическите находки недвусмислено се установява факта, че тя предхожда поне с около 2000 г. онази, която се е появила в Месопотамия и историците дълго време считат за първа. Вглеждането във фамозните критски Линеар А/Б показва достатъчно ясно, че филиацията им е с образци от Европа, а не от изток.
Противно на обичайно възприетия исторически маниер на изложение, убедителност и разбиране идват от ретроспективните разглеждания - от по-новото и добре засвидетелствано към по- ранното и по-слабо известното; книгата на Харман бърза да обяви праисторическите драскулки за знаци и писменост и едва към края, когато проследява разпространението и еволюцията, тази претенция се валидира. Няма пречка да се каже, че след бърз преглед на (многобройните) илюстрациите четенето би следвало да започне с последните две глави (5 и 6) и после да се върне към началото, където видимо се предъвкват тривиалности - че азбучното писмо не е пиктографско, че стилизация и орнаментика понякога са неотличими и т.н. Глава 5 третира материалността носеща знаците: фигурини, принадлежности за производство на текстил, миниатюрни олтари, съдове за посвещение и оброчни дарове, и разбира се, най-вече „парчетии“ от неизвестно какво. В дух на наукообразност Харман често привежда проценти, при все че те скриват реалните измерения на количествата находки. Разпределението им по време (с.83) обаче е съвсем недвусмислено и съответства на неговата постановка: от ранните артефакти около една десета са надписани, докато при късните те са почти половината, а след това доста рязко знаците изчезват; от надписаните находки във Винча фигурините били към 30%, а в Караново около 50% (с.93).

Харман не пропуска да отбележи факта, че предполагаемите знаци се появявят върху артефакти, т.е. предмети с разпознаваемо вложен умисъл, който по един или друг начин те се опитват да продължат. Интересна подробност са гравираните върху дъната белези, които при нормални обстоятелства са оставали скрити от погледа. Двете операции индивидуализиране (маркиране) и комуникиране са допълващи се и само хипотетично се разпознават в отделност. Писмеността е приобщаване и следва екологически модел, но по късно е била мистифициране чрез апологиите на централната власт. Харман, който е съвременник на (пост)структуралистките дебати, разбира идеологическия залог на тезата, че силната царска власт в Месопотамия е факторът довел до възникване на „първата писменост“. Полемиката срещу тази идеологема минава през цялата книга като започва от първите страници, където функционирането й е по скоро неотчетливо. От протописменост до четим днес клинопис, шумерският случай е парадигматичен, докато за много други началата остават неясни, а пък при дунавската писменост, обратно, развитието е било прекратено. Обаче историческите обстоятелства на парадигмата несъмнено са специфични и липсват всякакви основания, покрай феномена, и те да бъдат обявявани за необходимост. Както Харман подчертава „Мотивацията за въвеждане на писмени технологии е различна и многовариантна“ (с.27).
В този смисъл минималният успех на разглеждането е, че прави несъстоятелна популярната постановка, че „писмеността е изобретена заради счетоводство“ и по- късно се адаптира другаде за други цели. Както се очертава, силно дискредитирани се оказват и всички възгледи, обясняващи чертите на архаичната гръцка цивилизация с влияния от близкия изток. Главният проблем, който стои, е словосъчетанието „дунавска писменост“ и най-вече самата дума „писменост“ – от тях могат да се пораждат неуместни свръх очаквания: разчитането и всякакво тяхно съдържателно тълкуване са твърдо неакадемични занимания. Като Въведение книгата несъмнено постига не малко, но това би се дължало по-скоро на изобилието от илюстрации и таблични представяния, разсейващи читателя от зле структурирания текст.

Продуктивност, каквато Харман демонстрира, принципно е ясно, няма как да убегне на повторенията, а с времето те обезличават оригиналното и дори обновеното. Така неотдавнашната му книга „Култът към героите“, освен една обща постановка за съотнасяне на пред- и пост- индоевропейски времена в Стара Европа, не казва реално нищо: от текста остава впечатление главно за готови пасажи относно разнообразни предмети и струпани на базата на асоциации. Подобни компилации, страдащи от липса на реално аргументиране и обосноваване, определено идват като поуляризация, а не като академично четиво. Шансовете Харалд Харман да се нареди след (или сред) големите имена на културологията и антропологията като че ли намаляват, така че нивото и маниерът на един Мирча Елиаде навярно биха давали по-добра представа за неговото ситуиране в интелектуалния пейзаж на съвременността.


Haarmann H, Sprache – Schrift – Kultur – Religion – Geschichte – Philosophie. Publikationen 1970-2020, Herausgegeben von LaBGC (*), Hildesheim-Zurich-NY: Georg Olms Verlag, 2021
2010 Въведение в Дунавската писменост, В. Търново: ПИК, 2023
2011 Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа, София: Борина, 2015
2016 По следите на индоевропейците. От номадските племена през неолита до древните високоразвити култури, София: З. Стоянов, 2020,
2017 Кой цивилизова древните гърци? Наследството от високоразвитата древноевропейска култура. София: З. Стоянов, 2021,
2021 Harald Haarmann and LaBGC, The hero cult.A spectacle of world history that changed civilization, Wiesbaden: O. Harrassowitz GmbH & Co. KG

(* LaBGC e идентификаторът на сътрудничката, повишила в последно време продуктивността на Харман)