Латинската империя

Aлександър Kожев е интересна фигура от неотдавнашната европейска културна история. Като разоряващ се белоруски богаташ, той започва да чете във франция лекции по философия: изненадващо френската интелегиленция се заразява от хегелианство. В края на ХХв Фукуяма се позовава на неговите разбирания, за да провъзгласи 'края на историята'. Сега Джорджо Агамбен го призовава да помогне за преразглеждане на Европейския Проект - неговата нашумяла статия е преведена (и се коментира) по-долу.

Ако една Латинска Империя се оформи в сърцето на Европа

В 1947 Александър Кожев, философ, който заемал и висок пост във Френската държавна администрация, публикува есе озаглавено 'Латинската империя', над чиято актуалност би било добре да помислим днес.
С едно особено предзнание Кожев безусловно твърди, че Германия скоро ще стане основната Европейска икономика, свеждайки Франция до втора сила в Западна Европа. Кожев ясно вижда края на държавите нации, които до тогава са определяли европейската история; както модерната държава съответства на упадъка на феодалните политически образувания в полза на национални държави, същите тези държави-нации неотменимо следва да отсъпят на политически формации, надхвърлящи границите им, и които той нарича 'империи'. В основата на тези 'империи' според Кожев не може да стои абстрактно единство, безразлично към реалните сродства (parantele reala) на култура, език, начин на живот и религия: империите -пред неговите очи били Англо-саксонската (Сащ и Англия) и Съветската - трябва да са някакви 'трансцнационални политически единства, но образувани от сродни нации( naziones apparentale)"
Поарди тази причина Кожев предлага Франция да застане на чело на една ‘Латинска империя’, която икономически и политически би обединявала трите големи латински нации (а именно Франция, Испания и Италия), в съгласие с католическата църква, чиято традиция да поеме като същевременно се отвори към Средизмноморието.
Според Кожев протестантска Германия, която скоро щяла да стане най-богатата и слна нация в Европа (както фактически и става), водена от извъневропейското си призвание (vocazione extraeuropeana), неизбежно щяла да бъде привлечена от формата на Англо-саксонската империя. Но при това предположение, франция и латинските нации шели да останат като повече или по-малко чуждо тяло, сведедно по необходимост до ролята на сателит. Днес, когато Европейският Съюз се сформира, игнорирайки конкретните културни сродства, които могат да съществуват между някои нации, би могло да е полезно и своевременно да се помисли над прделоженото от Кожев. Една Европа, която претендира да съществува изключително само на икономическа основа, изоставяйки всички реални сродстава между формите на живот, култура и религия, не престава да издава своята крехкост и то преди всичко в икономически план.
В случая предполагаемото единство изявява различията и може да се констатира до какво се свежда то: да се наложи на по-бедното мнозинство интересът на малцинството от богатите, който най-често съвпада с тези на една нация, за която няма нищо от неотдавнашната история, което да позволява виждането й като образцова. Не само че няма смисъл да се иска от един грък или един италианец да живее като немец, дори това да би било възможно, то ще води до изчезването на културно наследство, което е преди всичко някаква форма на живот. А една полика, която предпочита да игнорира формите на живот не е само е обречена на нетрайност, но, както красноречиво го и показва Европа, тя дори не успява да се конституира. Ако не желаем Европа да приключи в неизбежно разпадане, както многобройни сигнали позволяват да се превиди, би следвало неотложно да попитаме как Европейската Конституция (която, добре е да припомним, от гледна точка на публичното право не е коституция, тъй като не е била подложена на публично гласуване, а там където е била, както във франция, тя е била и рязко отхвърлена) би могла да бъде предоговорена успявайки да възстанови една поличтическа реалност -нещо подобно на онова, което Кожев е нарекъл Латинска империя.  Джорджо Агамбен

Статията на Агамбен излиза в Ла Република 15 март и е преведена в Либерасион. По-късно на Агамбен му се налага да давa поясняващи интервюта. Есето на Кожев е лесно намираемо в оригинал и превод на анлийски.

Несъмнено си струва си да бъде изчетена (примерно в Уикипедия) биографията на Кожев - в нея изкачат неочаквани имена. Също се отнася и до Агамбен или поне за тези, които не знаят, че e специализирал при Франсис Йейтс в института на Аби Варбург. И за да бъде галиматията пълна, може да се добави, че Жорж Дюмезил през 30-те г предлага Франция да се съюзи с Италия срещу Германия - което по-късно става един от аргументите да бъде обвиняван във фашизъм от Карло Гинзбург и други (и да се пишат книги по въпроса).