Зората на Bсичко и останалото

Graeber D. and Wengrow D., The Dawn of Everything: A New History of Humanity. (Farrar, Straus and Giroux) 2021.

Винаги навсякъде има алтернативи - това е краткото послание от книгата на Грейбър и Уенгроу. Свободолюбивата възхвала на алтернативите няма телос или фокус отвъд критиката на социално-историческия детерминизъм. Стотици страници пъстри факти илюстрират нагледно тяхната теза и едва на финала е скицирано нещо като собствена теория – в контраст с предшествалото, което я подкрепя, тя може да изглежда по-скоро разочроващо, макар че едно гръмко подзаглавие „антропологията като философия на история“ съвсем не би било неуместно. По-сдържано би могло да се счита, че авторите използват историята на пред-колумбовите америки като алтернатива на тази, позната от старите континенти. Със селекцията на този нов и все по-изобилен материал те видимо са се забавлявали, което придава на текста някаква витална лекота. Допълнително текстът е осеян с лапидарни формулировки, които лесно се помнят и навярно ще бъдат повтаряни; например, „социалните науки са били главно изучаване на начините, по които човешките същества са несвободни“ (501).
Зрелищната и занимателна част на книгата излага множество контрапримери срещу стандартното разбиране за линейно и подредено с необходимост развитие на човечеството. Голяма част от тях са все още новост, или слабо известни, което вече оправдава изчитането на този обемист труд. Гьобекли Тепе е пример за монументален градеж от началото на неолита, когато няма уседналост; Триполие е селище с над 20000 жители без видима йерархия; Тел Саби Абяд е примитивно селище без писменост, но със счетоводство. Тези няколко случая противоречат на схващането, че има един единствен ред – приблизително: чергарство, земеделие, урбанизация, държава – и всяко по мащабно начинание изисква централизирана власт или дори че държавността е основното съдържание на онова, което бива наричано „цивилизация“. От самото начало Грейбър и Уенгроу обявяват: „Ще се опитаме да напишем различен вид история, която също ще изисква различно разбиране за „цивилизация“(87) и няколко стотин страници по нататък констатират: „Ако нещо е ясно до момента, ето какво е: там, където някога сме приемали „цивилизация“ и „държава“ за свързани образувания, дошли до нас като неисторическo цяло (взимате или оставяте, завинаги), това, което историята демонстрира сега, е, че тези термини всъщност се отнасят до сложни амалгами от елементи, които имат изцяло различен произход и които в момента са в процес на отделяне. По този начин, да се преосмислят основните предпоставки на социалната еволюция, означава да се преосмисли самата идея за политика“(434).

пълният текст (4 страници).пдф