Taм има фашизъм

Да, това е фашизъм, статия в сп. Атлантик (25 януари 2026), която не остава незабелязана. Предварително е ясно, че политическите реалии не са строго определени, така че няма особен смисъл да се настоява за стриктна дефиниция, която (дребнаво) да бъде оспорвана. Нито, по-нататък, че фашизмът е неприемлива система, така че думата основателно носи осъдителна стойност. Тезата на автора, добър американец, е, че макар управлението на Тръмп да е фашизъм, Америка не била станала фашистка държава. Изчитането на описания за очевидности е досада, а посланието се разкрива в последните редове от текста, до които поради повсеместния дефицит на внимание навярно малцина ще стигнат: има ли изобщо смисъл да наричаме Тръмп фашист, дори ако това е вярно? Не отблъсква ли това неговите избиратели? Не би ли било по-добре просто да описваме действията му, без да го етикетираме с противоречиви определения? ... Американците, които подкрепят либералната демокрация, трябва да осъзнаят с какво си имат работа, за да могат да се справят с него — а за да разпознаеш нещо, трябва да го назовеш. Тръмп се разкри. И ние трябва да назовем онова, което виждаме.
*
На местна почва имаме едно особено основание да се заинтересоваме от тази статия: Фашизмът е заглавието на книгата, която става ключова за биографията на българския президент Желю Желев. Ако нейният исторически материал се датира до към средата на 20в., сега светът вижда на живо допълването му с нови детайли и никой няма да оспори, че Тръмп помага да се разбере Хитлер - тази неуравновесеност, стигаща до патология и заплашваща всеки момент с превръщане в насилие, персонално и/или институционално.
Не толкова грешка, колкото софизъм е мнението, което застъпва добрият американец и онези, които се съгласяват с него: „системата е добра, калпави са кадрите“. Напротив, Тръмп нагледно демонстрира, че страната му (1) се уповава на една архаична конституция и (2) на нерационална правова система. Вече една година Тръмп управлява чрез еднолични укази, за които на практика няма шанс да бъдат спрени. От решение на Върховния Съд се разбра, че всичко, което американският президент върши е законно – затова той имал „имунитет“, а той сам намеква, че ако го осъдят - сам ще се помилва. Чудно ли е, че същите съдии половин година размишляват, дали той може да налага по своя прищявка търговски мита на всички, които някакси не харесва? Всеки път основанието, типично за фашистките режими е „извънредно (икономическо) положение“, а мотивите му са детински несъстоятелни.

В историята, повече от другаде, изглежда обстоятелствата се стичат: два импийчмънта на Тръмп се провалиха, две ключови дела срещу него „някакси“ пропаднаха, един атентат не успя, и политическите му конкуренти опитаха непростимо глупав ход (упорито отричайки изкуфяването на Байден). Игнорирайки камъните, които могат да обърнат каруцата, историците съчиняват строен наратив: глобализация, лумпенизиране, фашизъм. Възходът на Тръмп дойде с лозунга Америка юбер алес, който бе разчетен правилно, но всички предпочетоха да си дадат вид, че не разбират за какво иде реч. Също както в предходните десетилетия се правеха на неосведемени, че „лидер“ на немски било „фюрер“ (а преводът е симетричен); та, както ни предлага американският коментатор „да назовем онова, което виждаме“ - не светло бъдеще, а....