Как ще свърши Капитализмът - 2 | How Will Capitalism End

Conceiving of the end of capitalism as a process rather than an event raises the issue of how to define capitalism. Societies are complex entities that do not die in the way organisms do: with the rare exception of total extinction, discontinuity is always embedded in some continuity. If we say that a society has ended, we mean that certain features of its organization that we consider essential to it have disappeared; others may well have survived. I propose that to determine if capitalism is alive, dying or dead, we define it as a modern society that secures its collective reproduction as an unintended side-effect of individually rational, competitive profit maximization in pursuit of capital accumulation, through a ‘labour process’ combining privately owned capital with commodified labour power, fulfilling the Mandevillean promise of private vices turning into public benefits. It is this promise, I maintain, that contemporary capitalism can no longer keep—ending its historical existence as a self-reproducing, sustainable, predictable and legitimate social order.
Книгата на Волфганг Щрек е компилация от дузина блестящи есета и няколко доклада от последните 5 години /2011-2015/. Текстовете са напълно разбираеми за всеки с минимум внимание и често ключовите икономически твърдения са представени фактуално чрез запомнящи се графики. Прилежното четене в ред (встъпление, гл.1, гл.2,...) сигурно е препоръчително, но пък едно от най добрите места за начало изглежда е кратката гл.10 (от 2012) - кратка и за това блестяща. Предварително става ясно, че словесният енжиниъринг, през който минават увъртанията и реториката на неолиберализма, е несъвместим с реално разбиране на актуалната проблематика. Там се набира и в сбита форма онова, което ще даде по-късно атрактивното заглавие на сборника и нашумялото едноименно есе:

capitalism in an important sense depends on remaining so ‘embedded’ as it thrives on the rule of law, mutual trust, normative coordination and institutionalized cooperation, creative intelligence and the like. Nevertheless, and at the same time, capitalist actors always struggle to escape from their social containment and free themselves from obligations and controls.28 Ideas of solidarity and institutions of social regulation are as a result at a permanent risk of erosion, with capitalist patterns of action spreading like cancer in the body social even though capitalism as such, pure and simple and liberated from social constraints, canot exist. In this sense capitalism feeds parasitically on the society that it inhabits or befalls, with its expansion ultimately amounting to its self-destruction unless checked by social and political opposition. Sometimes, as in the neoliberal era, the capitalist advance may capture the very politics that should contain it for its own good, and turn it into a vehicle of its own self-destructive progress.
Предходната глава (9) се е занимала по-подробно с изясняването на това що е капитализъм и как той изглежда. Там е дадена актуалнатa историческа схема, на която Шрек се опира. През 30-те славни години успоредно растят производителност, заплашане, инфлация т.е. нито експлоатация расте, нито се обезценяват прекомерно активите. Стопирането на инфлацията става чрез увеличаване на безработицата, а това позволява и самите пари да стават по-активни - т.н. ‘финансиализация’ която по-нататък става и евфемизъм за деиндустриализация, нo най-вече - дълговете не се резорбират, а се трупат. Следвоенното поголовно облагоденстване обаче е направило да изглеждат социално допустими данъчните облекчения за богатството. Не е нужно прозрение да се схване в чий интерес инфлацията е била отменена именно по този начин, още повече когато се вижда как успоредно с това нямалява събраният обем данъци. Държавата компенсира намалените си приходи първоначално чрез поемане на задължения, а когато кредитирането й престава да е правдоподобно, тя абдикира, оставяйки по-нататък задължняването на членовете на обществото. Именно този трети морфинг на проблема (инфлация, държавен дълг, частен дълг) довежда до кризата от 2008. Междувременно, пък и след нея, расте социалното разслоение така отчетливо описанот Пикети и признавано по настоящем от политическата класа.- “Power, after all, is the ability to refuse to learn.” подмята Щрек – наистина никой не желае да признае, че се разиграва спектакъл, започнал когато алчността отвързва производителността на труда от неговото заплащане. С нескривана насмешка Щрек напомня излюзорните схващания на Макс Вебер за един капитализъм, израсъл етически от протестанството и обречен на бюрократична регулация.
Безспорната точка, около която разглежданията се развиват, е, че обществото включва пазар, но пазарът не е, и не може да е, самото общество или дори негов модел. Накратко, ако Карл Полани е можел да счита пазарните фундаменталисти за глупаци, Щрек показва, че те са вредни и опасни - той поначало му дължи немалко като повтаря неговото схващане, че труд, пари и земя (днес:природа) не са стоки като вещите и икономиката не може да обясни социологията, тя реално е нейна специализирана част. ‘Икономикс’ – арсенал от опростените математически моделизации, както Куигинс съвсем неотдавна още веднъж убедително показа, неизбежно се проваля.
С въведението Щрек представя своята компилацията като продължение на сборника от Валерщайн и др. Има ли бъдеще капитализмът? Въпросът видимо е ситуиран в дистанция между предвиждането на непредвидимото и коментирането на обозримото.
Диагностика на Бодрияр е могла да бъде отхвърлена с етикетирането ‘постмодернизъм’, но ако тя страда от липса на основателност, това не значи че е неадекватна. Есетата на Щрек дават по-строг и рационализиран израз на сходно виждане.
At present, I claim, we are already in a position to observe capitalism passing away as a result of having destroyed its opposition—dying, as it were, from an overdose of itself.