петък, 27 октомври 2017 г.

Икономиката на Константин

Изглежданапълно сигурно, че липсва яснота, как наистина, се е случил възходът на християнството в Рим, тъй като съществуват убедителни доказателства, че всички оцеляли първични материали, подкрепящи християнския наратив, след 4-ти век са били съществено променяни от църквата – най-очевиден пример за фалшифициране и подправяне е смехотворно неправдоподобното "Свидетелството" на Йосиф Флавий. И като се имат предвид взетите от християните през 4-5-ти век крайни и репресивни мерки за изличаване на всички "езически" библиотеки, не е вероятно такива произведения да са останали непроменени, особено предвид политиката на Евсевий Кесарийски, че лъжата е напълно оправдана при прокарването на интересите на църквата.

Константин се сблъскал с критичен проблем в управлението на обединената империя, когато вече победил и убил източния император Лициний: държавата била бакрутирала след години гражданска война, съкровищницата била празна, и той отчаяно се нуждаел от средства, за да плати на армиите си. А от времето на Диоклециан, който се опитва (напразно) да постигне стабилност въвеждайки контрол върху цените на основни стоки и чрез замяна на вече девалвираните монети от благородни метали с несъстоятелни книжни пари (fiat money), империята била във влошаваща се икономическа криза. Големите храмове обаче притежавали баснословни богатства и в известна степен функционирали като «инвестиционни банки» за римския свят - най-големите храмове били толкова богати, че редовно били търсени от полисите, царете и тираните за заеми при набиране на армии и финансиране на войни. Така че основният мотив в подкрепата на Константин за християнството е тя да му позволи да заграби астрономическото богатство на храмовете - нещо, което никой предишен владетел не е дръзнал да направи – за това било необходимо да се съчини религиозен претекст, рационализиращ и оправдаващ тази кражба от свещеното имущество на боговете. На хората се предлагал широк спектър от стимули, провизии и подкупи, за да се откажат от старите религии, а новопокръстените християни получавали данъчни облекчения, преференциално третиране при всички услуги, предоставяни от държавата, включително заетост в армията и гражданска служба, шконтирани недвижимости, транспорт и настаняване при пътуване както и безчет други мерки, предназначени за промотиране на новоизработената религия. Амиан Марселин и император Юлиан (единственият оцелял от клането на семейството на Константин след смъртта на тримата си сина и наследници, които по-късно воювали един срещу друг), наред с други, дават просветляващи описания за характера на тези нови християни, които те описват като шарлатани, мотивирани главно от алчност и възможностите за самообогатяване, подсигурявани им от християнската църква.
Новата християнска църква, разработвана от Евсевий и Никейския съвет, е централизирана монолитна религия с имперски обхват и регионална йерархия, която насърчава идеите за покорство пред императора и оправдава неговото авторитарно управление като Божия воля. Любопитно е да се отбележи, че макар да е наследил банкрутирала империя, веднага след като прегръща христианството и ограбва храмовете, Константин изведнъж придобива средствата, за да започне мащабна програма от публични дейности, между тях - изграждането на нова столица, Константинопол, на мястото на гръцкия град Византион.
Разбира се, Евзевий се постарал в ретроспективното изработване на история и потекло за новата религия и насърчава духовниците да лъжат, за да обслужват интересите й, докато орди от фанатични монаси - нетолерантни, брутални и фанатични, дотолкова, че правят талибаните да приличат на (девойки) скаути, - тръгват да унищожават всички значими библиотеки и други хранилища на "езически" познания. Този разказ е отражение от дезинфекцираната през 4ти век фикция на Евзебий и един от най-известните библейски учени, Константин фон Тишедорф, е отбелязал, че "трябва да признаем, че нямаме източник на информация относно живота на Исус, различен от църковните писания, компилирани в края на 4ти век ". И също е интересно да се отбележи колко съществено се е променил действителният текст на Библията през годините: най-старата известна Библия (Codex Sinaiticus) описва смъртта на Исус на "stauros" (дърво), а не кръст, и не съдържа нито едно раждене от девственица нито възкресение, така че тези подробности са добавени по-късно, а пък остава озадачващо, защо евангелията съдържат четири противоречиви и спорни версии на възкресението (всеки път в различно време от деня, преди различни свидетели и в присъствието на различен брой ангели).
Историците, независими от църквата, днес са склонни да се съгласят, че традиционното повествование за християнството като произхождащо от маргинално движение (grass roots movement), чиято поулярност лавинообразно се разраства и спечелва подкрепата на Константин, садистичен и сериен убиец (който по ужасяващ начин урежда убиването на съпруга си и собствения си първороден син), до голяма степен е фикция, също както и митът за преследване. Иронично някак си, в Рим от първи век изглежда е имало бунт или робско движение водено от някой, наречен "Хрест" (обичайно за роб име), което едва ли е забележително, освен че предоставя основа за ретроспективно съчинителство и допълнения от по-късни християнски книжовници, които, след като унищожили библиотеките, смятали че държат онова, което са единствените оцелели ръкопис на автори като Тацит, Светоний и Йосиф - поне докато непроменените оригинали на Йосиф и други ключови документи не биват открити в персийски и по-късни арабски библиотеки, и те показват степента, до която съзнателно са били подправени държаните от християни документи.
В действителност изглежда, че християнството, такова каквото го познаваме, вероятно е изобретено и въдворено през 4ти век от император Константин, най-вече за да му осигури цялото натрупано в древния свят богатство. По-голямата част от това, което понастоящем се приема като исторически факт по отношение на християнството в римския свят, е невярно и истеричните разкази за т.н. "мъченици" са изобретени да удивляват простодушните, отразявайки неподправената нечестност, с която религиозните фанатици предприемат начинания, чиято единствена е да промотират техния религиозен бpенд (their own brand of religion.)

Оригинал: Rowan Walters Сomment to The Growth of Christianity in the Roman Empire by Colin Ricketts

Няма коментари:

Публикуване на коментар