Брамини и Търговци

Книгата на Тома Пикети безспорно се превърна в световен феномен, при все че това може да не се нрави на някои - след несръчните "опровержения" опитите за игнорирането й също се провалят:на фестивала в Кан през 2016 бе обявено превръщането й в документален филм, а в началото на тази годиня тя излезе най-сетне и в превод на български език. През изминалите (пет) години критиката, че на Пикети липсва(ла) научна компетентност защото бил политизиран, не само губи реторическата си сила, а буди и по нататъшен интерес. Днес е повече от ясно, че страните от Западния свят, самоописващи са като "демокрации", са реално "олигархии". А тук идва и новият анализ на Пикети, за който може да се гадае, дали ше въведе един нов слоган...

Brahmin Left vs Merchant Right
by Thomas Piketty (march 2018, 64 pages + 102 charts)

A digest:
Piketty tracks electoral trends across three countries—the US, Britain, and France—from 1948 to 2017. Despite their vastly different electoral systems and political histories, he finds, a similar trend can be found in all three countries: left and center-left parties no longer represent the working- and lower-middle-class voters they were traditionally associated with. Instead, both the left- and right-wing parties have come to represent two distinct elites whose interests diverge from the rest of the electorate: the intellectual elite (“Brahmin Left”) and the business elite (“Merchant Right”). Piketty calls this a “multiple-elite party system”: the highly educated elite votes one way, and the high-income, high-wealth elite votes another. With the major parties on both sides of the political spectrum becoming captured by elites, it’s no wonder so many voters feel unrepresented. A 2016 poll by the Public Religion Research Institute (PRRI) found that more than six in ten Americans don’t feel that their views are being represented by either of the major political parties.


A context
After Piketty: The Agenda for Economics and Inequality (2018, 688 pages)
Ed. by H. Boushey et al with a response by T. Piketty
In After Piketty, three left-of-center economists—Heather Boushey, J. Bradford DeLong, and Marshall Steinbaum—have curated an impressive set of essays responding to Piketty’s work,

Компаративистът Жорж Дюмезил, структуралист въпреки себе си, е направил класическо разбирането, че за индоеропейците властта е двуглава: раджа и брамин, по-познати от Рим като цар и 'свещеник' / rex и flamen. Историята предстои.