„Богати са бедните

„Богати са бедните откъм ум“ - това е по коректният превод на иначе известното „блажени са низшите духом“. Формата, парадоксалното начало, е именно онова, което е направило фразата запомняша се – в политкоректната редакция тя е притъпена. Латинското beatus добре съответсва на „надарен“, само че в един напълно материален смисъл – човекът, който с лекота е придобил блага, така както сега се гледа на „даровития“ или „талантливия“ (способният да развие своя „човешки капитал“ – което не е, както четящите тези езикови бележки може би си мислят, робовладелчески еквивавлент на нечовешки такъв). Фразата, както е известно, е съчинена от бирник, който несъмнено е имал усет за имането и нямането, а че е говорил гръцки, не променя нещата.
Богати са бедните? Как така? Ами, тяхно било някакво измислено царство – нали са глупави, могат да бъдат лъгани. Словесният инжениъринг скрива всичко това. Остава само някаква възвишеност, която близостта на „блага“ и „блаженост“ не бива да смущава. Също както и тази, която свързва „бог“ и „богаташ“.
Невинна е семантиката, защото нейно е царството земно.