Всичкология II

Mark Vellend, Everything Evolves: why evolution explains more than we think, from proteins to politics. Princeton University Press 2025
Десет години след книгата на Матт Ридли Еволюцията на Всичко излиза Всичко Еволюира от Марк Веленд. В такъв контекст спонтанната нагласа навярно е да се очаква подобрение и то наистина е налице, което, впрочем, съвсем не е било трудно. Но ако Ридли си култивира славата, на Веленд му предстои да я отвоюва, а препратката е колкото очевидна толкова и разколебаваща: още от същото? мерси, не.
Проектът зад Всичко Еволюира несъмнено е нещо по-амбициознo от апологетика – да ни убеди в съществуването на Еволюционизма, едно разбиране, което да допълва и конкурира Физикализма. И както се (под)разбира – да го измести. Началните глави подробно излагат еволюционистката парадигма, докато финалните 4 правят опита да я разширят до (все)обща теория и те оправдават дидактическия тон на предхождалото ги. Веленд изглежда предпочита да си спести баналните критики по повод „-измите“ и нарича своето виждане Втора Наука. Както той отбелязва в параграфа, озаглавен „меметично инженерство“ (c.145) „тази книга е опит да се повлияе на начина, по който хората мислят за Наука“. В последна сметка би могло да се приеме, че това е някакъв опит да се обнови философията на науката, макар и с неспецифични средства (или, не толкова любезно, - аматьорщина[1]).
Основното занимание на книгата е да извлече от примера даден с Дарвиновата теория някаква достатъчно абстрактна дисциплина - което е просто да се каже, но проблематично да се реализира: Веленд предупреждава да се избягва „заплесването по Дарвин“ т.е. стриктното имитиране, но при обобщаването лесно изпада в метафоризация. Първоначалният схематизъм се резюмира с „наследственост“, „мутации“ и „подбор“; доколкото наследяването е единствен ход и мутациите – чисто случайни, подборът сe oказва ключов елемент, но при разширяване всичко става твърде разтегливо. Ако селектирането е било на „най-пригодните“, сега съвсем не е ясно дали това са видове, индивиди, техните черти, гени или друго. Ако се пише за еволюция на артефакти, били те, примерно, брадви или компютри, възниква съмнение дали реално не еволюират уменията, не самите вещи[2], както небрежната словоупотреба внушава? Като сразяващ аргумент срещу физикализма Веленд изтъква, че невронните мрежи, на които разчитат текущо реализациите на ИИ, били еволюиращи. По неговите думи „само прегръщайки Втората Наука ИИ успя да излети“ (c.139). Но от обясненията, които привежда, личи, че всякакви методи практикуващи итериране влизат в това определение. Несъмнено това би издигнало в достойнство числените методи, на които математиците гледат с пренебрежение (и дори презрение). Впрочем цялата тази „компютърна еволюция“ за сега може да се похвали, че е постигнала имитиране, а не разбиране – варенето на ракия още не е химия.
Насочвайки вниманието към методологическия аспект Веленд се старае да заобиколи идеологическите проекции на дарвинизма, макар исторически те да са първи и съвсем не приятни. От социалдарвинизма до неотдавнашния пазарен фундаментализъм идейната дистанция е малка като неотдавнашният бум на еволюционистките възгледи съвпада с възхода на неолиберализма: всичко се конкурира, било това гени, стоки, компании или политики. Доукинз и неговият бестселър Себичният Ген неизбежно са упоменати, но излязлата малко по-рано Социобилогия на Едуард Уилсън липсва[3], а така и по сериозният дебат срещу метафоризацията. Предпоследната глава от книгата на Веленд смело смесва Глобализация и Разнообразие прескачайки свободно от обществото към биологията и обратно.
Той все пак отрича елементарните представи, които атомизират всичко за да постулират всеобщото конкуриране и отделя накакво внимание на колективните ефекти и кооперацията, тема която (от граф Кропоткин до Дж. Хенрих) дискретно се развива в сянката на неолибералните представи.
Разбираемо е желанието на популярното изложение да избягва всякакво позоваване на математиката, макар от времето на Дарвин постепенно да се изяснява, че една дисциплина наречена „статистическа физика“ успява да обясни доста от загадките на класическия физикализъм. Като специалист по екология Веленд няма как да е несведущ за формализмите, използвани в популационната биология. Изказанатa още в началото на книгата теза, че физиката се занимавала с предвидимото, но само еволюцията се справяла с непредвидимото (с.14), може да звучи ефектно, но е лишена от състоятелност. Пишейки с рекламен патос, Веленд като че ли смесва в „еволюция“ теория и фактология, само че при такава постановка Историята би могла да претендира че е по успешна като Втора наука: за нея няма нищо външно и тя не е обременена с ценността на успеха. С какво обобщеният еволюционизъм превъзхожда историзма едва ли някога ще се изясни, освен че му придава някакъв определено оптимистичен дух: „подборът“ е преценката за по-добро.

Бележки
[1] Пишейки „популярно“, Веленд практически не цитира съответната литература, макар че книгата има солидна библиография от 14 страници. Препратките до нея минават през пестеливи бележки към главите, събрани след края на текста.
[2] Tова е дебатът между интерналисти и екстерналисти, който съсипа развитието на меметиката.
р. 139 Only by embracing the Second Science did AI finally take off.
[3] Wilson E.O., Sociobiology: The New Synthesis, Princeton: Harvard University Press 1975 “Модерният Синтез” е стандартното название за допълнения с генетиката дарвинизъм (бг.: “Синтетична теория на еволюцията”), а продължението му еедин „Разширен Синтез“ (Еxteded Еvolutionary Synthesis).
р. 145 This very book is an attempt to influence the way people think about science, and the title of this section— “ memetic engineering” — was an attempt to grab your attention and pique interest. (I don’t personally find the concept of the meme—as a small unit of culture—especially useful, but I found the expression “ memetic engineering”irresistible .... I vow to not write it again in the rest of the book.)
/В източния блок образованието е включвало дисциплина „научен комунизъм“, което по друг начин е повлияло мисленето за наука./
р.14 the Second Science has excelled at teaching humanity the critically important lesson that the dynamics of biological and social systems involve some fundamental unpredictability in the long term, frustrating as this lesson might be to a physicist. Second, and more important for this book, the Second Science provides a unified theory for understanding how and why evolutionary systems change in general, for explaining what has happened in the past, and for anticipating, to some degree, possible changes in the future (with greater uncertainty the further you look ahead). Evolutionary systems include everything from languages and computers to viruses and whales, so achieving theoretical unification has not been easy.
/ „Всичко тече“ е бил лозунгът на Хераклит, но Платон, който първоначално го повтарял с възторг, бързо се преориентира към търсене на неизменното – и което открива в математиката./