Икономикс: дали минус е плюс

Важна съставка на америанската идеология, изнасяна по света, е една дисциплина „икономикс“, въображаемо способна да изчислява ефектът на всеки икономически фактор върху всички останали. Както повечето грандомански претенции и тази биваше спасявана от негативна клауза: ако икономиксът не може да пресметне нещо, това е защото е налице извън икономически фактор. Идеологическата маневра е отклоняването на сблъсъка с реалистичното разбиране а ла Пикети, че доколкото няма чиста икономика, има само полит-икономия. Покрай залеза на неолиберализма икономксът бързо загуби престижа, който съответните идеолози му създаваха.
„Денят на Освобождението“, анонсиран от Тръмп, окончателно разкри несъстоятелността на (уж) научния икономикс: предсказнията на гурувците се простираха от катастрофа, през различни степени негативен или позитивен ефект, и до рога на изобилие. Елементарни разсъждения показваха, че няма как ефектът от митата да е положителен – тях неизбежно ще ги плащат американците. Действително, едно изследване на немския Институт в Кил установи, че 96% от приходите са с американски източник, а Голдман Сакс са предложили числото 88%. И какво от това? В уводна статия на Уол Стрийт Джърнал, съчинена от Тръмп, той заявява, че чуждите компании и посредници „плащат поне 80% от постъпващите мита“, при това позовавайки се на изследване от Харвард, което въобще не казва такова нещо. На това място публиката започва да се пита, защо все пак Уол Стрийт Джърнал се е съгласил да публикува такава нелепа лъжа. Отговор за сега няма, но пък има гордото изявление на Тръмп: „Не опропастих икономиката“.
Като постижение това впрочем не ще да е било лесно: митата биваха отлагани, предоговаряни и намалявани - действия подсказващи недвусмислено какво би се случило ако щенията изказвани първоначално се случваха непосредствено. Но интригата още не е изчерпана: остава да се чуе мнението на Върховния съд, дали действията на президента са законни. Обаче алтернатива реално няма: било че съдиите ще потвърдят, че те са недопустими, било обратното, което ще покаже, че законността в Америка е чиста проба майтап, както, впрочем, и множество други нейни добродетели.

Taм има фашизъм

Да, това е фашизъм, статия в сп. Атлантик (25 януари 2026), която не остава незабелязана. Предварително е ясно, че политическите реалии не са строго определени, така че няма особен смисъл да се настоява за стриктна дефиниция, която (дребнаво) да бъде оспорвана. Нито, по-нататък, че фашизмът е неприемлива система, така че думата основателно носи осъдителна стойност. Тезата на автора, добър американец, е, че макар управлението на Тръмп да е фашизъм, Америка не била станала фашистка държава. Изчитането на описания за очевидности е досада, а посланието се разкрива в последните редове от текста, до които поради повсеместния дефицит на внимание навярно малцина ще стигнат: има ли изобщо смисъл да наричаме Тръмп фашист, дори ако това е вярно? Не отблъсква ли това неговите избиратели? Не би ли било по-добре просто да описваме действията му, без да го етикетираме с противоречиви определения? ... Американците, които подкрепят либералната демокрация, трябва да осъзнаят с какво си имат работа, за да могат да се справят с него — а за да разпознаеш нещо, трябва да го назовеш. Тръмп се разкри. И ние трябва да назовем онова, което виждаме.
*
На местна почва имаме едно особено основание да се заинтересоваме от тази статия: Фашизмът е заглавието на книгата, която става ключова за биографията на българския президент Желю Желев. Ако нейният исторически материал се датира до към средата на 20в., сега светът вижда на живо допълването му с нови детайли и никой няма да оспори, че Тръмп помага да се разбере Хитлер - тази неуравновесеност, стигаща до патология и заплашваща всеки момент с превръщане в насилие, персонално и/или институционално.
Не толкова грешка, колкото софизъм е мнението, което застъпва добрият американец и онези, които се съгласяват с него: „системата е добра, калпави са кадрите“. Напротив, Тръмп нагледно демонстрира, че страната му (1) се уповава на една архаична конституция и (2) на нерационална правова система. Вече една година Тръмп управлява чрез еднолични укази, за които на практика няма шанс да бъдат спрени. От решение на Върховния Съд се разбра, че всичко, което американският президент върши е законно – затова той имал „имунитет“, а той сам намеква, че ако го осъдят - сам ще се помилва. Чудно ли е, че същите съдии половин година размишляват, дали той може да налага по своя прищявка търговски мита на всички, които някакси не харесва? Всеки път основанието, типично за фашистките режими е „извънредно (икономическо) положение“, а мотивите му са детински несъстоятелни.

В историята, повече от другаде, изглежда обстоятелствата се стичат: два импийчмънта на Тръмп се провалиха, две ключови дела срещу него „някакси“ пропаднаха, един атентат не успя, и политическите му конкуренти опитаха непростимо глупав ход (упорито отричайки изкуфяването на Байден). Игнорирайки камъните, които могат да обърнат каруцата, историците съчиняват строен наратив: глобализация, лумпенизиране, фашизъм. Възходът на Тръмп дойде с лозунга Америка юбер алес, който бе разчетен правилно, но всички предпочетоха да си дадат вид, че не разбират за какво иде реч. Също както в предходните десетилетия се правеха на неосведемени, че „лидер“ на немски било „фюрер“ (а преводът е симетричен); та, както ни предлага американският коментатор „да назовем онова, което виждаме“ - не светло бъдеще, а....

Митът за митата

96% oт сумата, постъпваща като мито през 2025 г. е платена от американските вносители и потребители. Числото не изненадва информираните икономисти, нито мислещите хора, но фактът очевидно контрастира с цялата реторика на Тръмп и обслужващите го медии:"колосалната" сума се плаща от самите американци, а не от чужди търговци и бизнесмени. Тези "главозамайващи постъпления" изтичат от американски джобове и реално това е, с което президентът им се хвали.
Числото е дадено в прочучване на икономическия институт в Кил (Kiel Institute report) като са посчоени данните и методиката с които е добито като резултат. Едва ли възражението "не е вярно" ще може да обезсили цялата тази идеологическа неприятност. Колкото по-гръмко Тръмп се хвали с размера на постъпленията - толкова по-тъжно за американците.
Онова, което можеше да се прогнозира - че по-скоро ще намалее обемът на вноса, отколкото че цените ще паднат - също се потвърждава. Но едва ли някой ще вярва, че намалелите печалби на износителите някакси магически се превръзщат в постъпленията към американската хазна. Доколкото търговията е взаимоизгодна, от нейното прекратяване страдат и двете страни; това сякаш забравиха всички онези, които се впуснаха страстно да налагат санкции. Те, както и Тръмп, демонстрират власт, а избирателите плащат за шоуто.

В цялата история за самопровъзгласилия сe Tariff King най-забавното е, че думата тариф е арабска.

America's Own Goal: Who Pays the Tariffs? by Julian Hinz, Aaron Lohmann, Hendrik Mahlkow, and Anna Vorwig. Kiel Institute for the World Economy, January 2026. "The claim that foreign countries pay these tariffs is a myth. The data show the opposite: Americans are footing the bill." The tariffs act like a consumption tax on imported goods. At the same time, both the variety and volume of available products decrease.