Английските избиратели с превес от милион и 300 хиляди гласа гласуваха да за напускането на ЕС, което направи видими множество дефекти, недомислия и неистини – всичко това блестящо аналирано в 20 стр от един австралиец. Изгледът към ЕС от антиподите съвсем не е същият както този от нейната периферия към центъра й - за това си струва да бъде изчетен
James Allan, Democracy, Liberalism, and Brexit Cardozo Law Review, 2018, Vol. 39 p.879
При все че в текста термините са пояснени, следва да се отбележи, че под „либерализъм“ авторът разбира главно очертаването на законови рамки, докато за „демокрация“ приема функционирането на вот. Параграф 2 изявява някои особено недемократични елементи на ЕС: комисията заедно се председателя й не бива избирана, а се назначава с договорки; в нея е концентрирана и властта и инициативата, докато на евро-парламента е оставена пасивната възпираща функция.
Тhe built-in tension in the U.K. between democracy and liberalism worked moderately well until the non-accountable liberal institutions—let us be blunt, I mostly mean the courts and the supranational E.U. itself, which as we will see is certainly itself deficient in democratic terms—grew too ambitious. Once they moved from occasionally restraining the majority to regularly dictating law and policy on things big—such as migration and Euro-integration—and things small—such as the need to use the metric system or the acceptable size of cucumbers—which the majority opposed, there was a problem. That problem could, more or less, be papered over as long as all the main political players in all the main political parties shared the consensus of the liberal elites.
Democracy makes decision-makers accountable to all of the country’s voters; it delivers or includes a Popperian capacity to “throw the bums out” that is lacking in all aristocratic, expert-driven, or bureaucratic decision-making set-ups.
In the E.U., the Parliament cannot propose laws; its Parliament has never brought down the government; and no member of the Executive—the Commission and President—is directly elected by citizens on any franchise basis whatsoever.
Тhe most frequent reason—by some considerable way—given to pollsters for voting Leave was a “wanting to govern ourselves” democratic one, and that much of the Brexit referendum campaign pitted democratic arguments from the Leave side against economic “we will all be poorer if we leave” arguments from the Remain side, with few of those economic arguments being easily characterized as understated.
За неолибералите всички права се асимилират на вещни права, с тях се търгува и съответно оставането или напускането биват представяни като сделка. Напускащите казват „ще се управляваме сами“ – политически аргумент; оставащите твърдят „ще загубим„ - икономически аргумент, само че те по подразбиране приемат че във и вън от ЕС самоуправлението е илюзия. Това изглеждаше вярно докато нещата не опряха до нещо по неикономическо по съществo – (приемането на) мигрантите. Видимо за островитяните едно национално самоуправление може да намери по демократичен начин решение за изострящия се проблем, който континенталните бюрократи- икономисти не могат или отказват да решат. Случката Брекзит загатва и как биха могли да се случват и по-нататък нещата в ЕС...
четвъртък, 28 юни 2018 г.
демокрация и популизъм
„Те са от народа, вие сте от населението” за едно по-старо поколение фраза е позната и то без особенo затруднение я разпознава в днешното противопоставяне на демокрация и популизъм. Натрапва ни се представата, че ЕС, това е демокрацията, напускането й – популизъм. Само че по-реалистичното представяне би било, че Европа това е въплъщение на неолиберализма, а онова което му се съпротивлява е самата демокрация. Целта на неолибералите, днес всички знаят, е да опазят митично-митологичната същност, наричана икономика от посегателствата на демоса. Че бизнесът се върти в интерес на всички няма спор, но има спор как се разпределят печалбите, а също - и загубите, дори понякога и по фундаментално - какво и как се върти.
Демокрацията принципно е суверенна, но част от суверенитета фактически е винаги замразена, друго яче казано, „делегирана” - на конституцията, на конституционен съд и на съдебната власт. Когато европейските държави се съюзяват срещу получаване на икономически облаги те делегират още от своя суверенитет: общите правила са взаимоизгодни, но това не е сделка. Само че идеологията на неолиберализма успя да превърне общия пазар в един политически европейски проект. Част от измамата минава през внушението, че при съюзяването на демократични държави няма как самият съюз да не е демократичен.
Английските избиратели с превес от милион и 300 хиляди гласа гласуваха да за напускането на ЕС, което направи видими множество дефекти, недомислия и неистини – всичко това блестящо аналирано в 20 стр от един австралиец. Изгледът към ЕС от антиподите съвсем не е същият както този от нейната периферия към центъра й - за това си струва да бъде изчетен
James Allan, Democracy, Liberalism, and Brexit Cardozo Law Review, 2018, Vol. 39 p.879
При все че в текста термините са пояснени, следва да се отбележи, че под „либерализъм“ авторът разбира главно очертаването на законови рамки, докато за „демокрация“ приема функционирането на вот. Параграф 2 изявява някои особено недемократични елементи на ЕС: комисията заедно се председателя й не бива избирана, а се назначава с договорки; в нея е концентрирана и властта и инициативата, докато на евро-парламента е оставена пасивната възпираща функция.
Тhe built-in tension in the U.K. between democracy and liberalism worked moderately well until the non-accountable liberal institutions—let us be blunt, I mostly mean the courts and the supranational E.U. itself, which as we will see is certainly itself deficient in democratic terms—grew too ambitious. Once they moved from occasionally restraining the majority to regularly dictating law and policy on things big—such as migration and Euro-integration—and things small—such as the need to use the metric system or the acceptable size of cucumbers—which the majority opposed, there was a problem. That problem could, more or less, be papered over as long as all the main political players in all the main political parties shared the consensus of the liberal elites.
Democracy makes decision-makers accountable to all of the country’s voters; it delivers or includes a Popperian capacity to “throw the bums out” that is lacking in all aristocratic, expert-driven, or bureaucratic decision-making set-ups.
In the E.U., the Parliament cannot propose laws; its Parliament has never brought down the government; and no member of the Executive—the Commission and President—is directly elected by citizens on any franchise basis whatsoever.
Тhe most frequent reason—by some considerable way—given to pollsters for voting Leave was a “wanting to govern ourselves” democratic one, and that much of the Brexit referendum campaign pitted democratic arguments from the Leave side against economic “we will all be poorer if we leave” arguments from the Remain side, with few of those economic arguments being easily characterized as understated.
За неолибералите всички права се асимилират на вещни права, с тях се търгува и съответно оставането или напускането биват представяни като сделка. Напускащите казват „ще се управляваме сами“ – политически аргумент; оставащите твърдят „ще загубим„ - икономически аргумент, само че те по подразбиране приемат че във и вън от ЕС самоуправлението е илюзия. Това изглеждаше вярно докато нещата не опряха до нещо по неикономическо по съществo – (приемането на) мигрантите. Видимо за островитяните едно национално самоуправление може да намери по демократичен начин решение за изострящия се проблем, който континенталните бюрократи- икономисти не могат или отказват да решат. Случката Брекзит загатва и как биха могли да се случват и по-нататък нещата в ЕС...
Английските избиратели с превес от милион и 300 хиляди гласа гласуваха да за напускането на ЕС, което направи видими множество дефекти, недомислия и неистини – всичко това блестящо аналирано в 20 стр от един австралиец. Изгледът към ЕС от антиподите съвсем не е същият както този от нейната периферия към центъра й - за това си струва да бъде изчетен
James Allan, Democracy, Liberalism, and Brexit Cardozo Law Review, 2018, Vol. 39 p.879
При все че в текста термините са пояснени, следва да се отбележи, че под „либерализъм“ авторът разбира главно очертаването на законови рамки, докато за „демокрация“ приема функционирането на вот. Параграф 2 изявява някои особено недемократични елементи на ЕС: комисията заедно се председателя й не бива избирана, а се назначава с договорки; в нея е концентрирана и властта и инициативата, докато на евро-парламента е оставена пасивната възпираща функция.
Тhe built-in tension in the U.K. between democracy and liberalism worked moderately well until the non-accountable liberal institutions—let us be blunt, I mostly mean the courts and the supranational E.U. itself, which as we will see is certainly itself deficient in democratic terms—grew too ambitious. Once they moved from occasionally restraining the majority to regularly dictating law and policy on things big—such as migration and Euro-integration—and things small—such as the need to use the metric system or the acceptable size of cucumbers—which the majority opposed, there was a problem. That problem could, more or less, be papered over as long as all the main political players in all the main political parties shared the consensus of the liberal elites.
Democracy makes decision-makers accountable to all of the country’s voters; it delivers or includes a Popperian capacity to “throw the bums out” that is lacking in all aristocratic, expert-driven, or bureaucratic decision-making set-ups.
In the E.U., the Parliament cannot propose laws; its Parliament has never brought down the government; and no member of the Executive—the Commission and President—is directly elected by citizens on any franchise basis whatsoever.
Тhe most frequent reason—by some considerable way—given to pollsters for voting Leave was a “wanting to govern ourselves” democratic one, and that much of the Brexit referendum campaign pitted democratic arguments from the Leave side against economic “we will all be poorer if we leave” arguments from the Remain side, with few of those economic arguments being easily characterized as understated.
За неолибералите всички права се асимилират на вещни права, с тях се търгува и съответно оставането или напускането биват представяни като сделка. Напускащите казват „ще се управляваме сами“ – политически аргумент; оставащите твърдят „ще загубим„ - икономически аргумент, само че те по подразбиране приемат че във и вън от ЕС самоуправлението е илюзия. Това изглеждаше вярно докато нещата не опряха до нещо по неикономическо по съществo – (приемането на) мигрантите. Видимо за островитяните едно национално самоуправление може да намери по демократичен начин решение за изострящия се проблем, който континенталните бюрократи- икономисти не могат или отказват да решат. Случката Брекзит загатва и как биха могли да се случват и по-нататък нещата в ЕС...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар